Изправяни сме пред различни трудности в забързаното ежедневие. За всеки от нас те са различни според личната предопределеност и добитата издържливост. Не е добре да казваме със снизхождение на друг човек – “да ти имам проблемите”, защото ако вдигането на килограмова гира за някой е като “дъвчене на дъвка”, за друг може да е усилие с най-висока трудност.
Всекиму според неговото си… Бог е разпоредил и Той знае причините и отговорите. Често насред изпитания и трудности хората търсят отговори при врачки и баячки. Уж са невярващи, а търсят отговорите си някъде из “не бъдното”.
Каква е причината да не отидем направо при олтара и да потърсим отговорите си от Бога? Вероятно незнанието или недоверието … И двете причини могат да бъдат проверени и да утвърдят Неговата истинност, когато човек сам реши. Словото ни дава много насърчения и приканвания за това, а животът ни дава безброй доказателства, които лично да преживеем и да ни укрепят. Търсенето на отговор от Господа е не само по-лесно, то не изисква много резки движения и финансова подготовка. Имаме нужда само от едно тихо място и малко време насаме, за да потърсим Онзи, Който с вярност ще ни обгрижи и отговори на всеки труден за нас личен, житейски въпрос.
Мъдрецът ни съветва:
„Сине мой, ако приемеш думите ми и запазиш заповедите ми в себе си, така че да е внимателно ухото ти към мъдростта и да приклониш сърцето си към разума, да, ако призовеш благоразумието и издигнеш гласа си към разума; ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища, тогава ще разбереш страха от ГОСПОДА и ще намериш Божието познание – защото ГОСПОД дава мъдрост, от устата Му излизат знание и разум. Той запазва истинска мъдрост за честните, щит е за ходещите в непорочност, за да закриля пътеките на правдата и да пази пътя на светиите Си. Тогава ще разбереш правда и съд, и правота – всеки добър път, защото мъдрост ще влезе в сърцето ти и знание ще услажда душата ти, разсъдливост ще те пази, благоразумие ще те закриля.“
Притчи 2:1-11
Вероятно си мислим, че не сме толкова умни или не сме докоснати и Бог няма да зачете нашето търсене. Друг път вероятно ще се страхуваме от и за собствените си грешки, които мислим, че не биха били простени. Това са същинските измами на сатана, чиято цел е да ни държи далеч от нашия Отец.
В Тази връзка апостолът препоръчва: „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде.“ (Яков 1:5)
Ние самите получаваме пълноценно вярата, че можем да чуем насоките и наставленията от Бога тогава, когато можем да Го познаем и да Му се доверим лично. Нали в чисто човешките ни взаимоотношения вярата към друг човек ни се укрепва по същия начин. Ние се доверяваме на хора, които познаваме и в чиято компетентност имаме доверие, защото усещаме, че така можем да се възползваме пълноценно от съвета и наставленията им.
Когато познаваме със сърцата си Отец и Му имаме пълно доверие, когато сме се убедили в Неговата истинност и правота за нас, ще е по-лесно да следваме Неговите насоки и да Го търсим в нужда, а в трудни моменти ще сме в реална готовност да преминаваме през показаните ни свише маршрути за изход, доверявайки Му проблемите си.
„И ушите ти ще слушат слово зад теб, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: Този е пътят, ходете по него!“
Исая 30:21
Когато познаваме Христос лично и от опит, тогава няма да се затрудняваме да открием правилния Път, защото Той вече Го е извървял преди нас.


