ЕВ: Андреа-Девора и Михаел, благодарим ви, че приехте да ни разкажете за себе си по повод Седмицата на брака. Как бихте се представили за онези, които не ви познават?
Андреа – Девора и Михаел:
Ние сме младо семейство от Варна, което е много любопитно и заинтересовано, относно семейството и как се случва живота в него. Наслаждаваме се на всичко, което може да правим заедно.
Намираме приятели, които също са "новосемейни", тези запознанства ни дават различна перспектива.
ЕВ: И двамата сте възпитани в християнски семейства. Каква е ролята на Библията при формирането на един млад човек? Чувствахте ли сте свободни да избирате, докато растяхте?
Андреа-Девора: Библията не е една обикновена настолна книга. Тя е отговор на всички въпроси, без значение от възрастта. Колкото повече я чета, толкова повече познавам Писателя ѝ.
Аз от ранна възраст се потопих в общостта на църквата. Тъй, като съм четвърто поколение евангелски вярваща, не съм мислила за ходенето на църква, четене на Библия, молитва, като нещо, което ограничава.
Напротив, развих взаимоотношения с много и различни хора. Моите родители, както баба и дядо, са хора, които са служители в църквата и аз бях, или с едните или с другите от дете.
Михаел: Библията у дома се четеше и продължава да се чете. Аз чета ежедневно, това е толкова важно за мен. Култивирано е в духовния ми човек. Докато растях и в годините ми като младеж имах моите предизвикателства и „забежки”, но и в тогава, Господ не ме остави или забрави. Всяко опомняне и завръщане, ми показваше Неговата бащина грижа, от която се нуждаех.
ЕВ: Библията казва, че бракът е между един мъж и една жена. В църквите има много младежи. Как да избере човек? Как избрахте лично вие? Когато човек гледа сватбените ви снимки, се пренася в приказка. Разкажете ни, моля, как започна тя?
Андреа-Девора: Всичко, което се случи, е отговор на чути молитви. Видяхме намесата на Господа, за да си отворим сърцата един към друг. Мога да кажа, че Михаел изцяло отговаря на моето сърце.
Михаел: Имахме една неслучайна среща в нашата църква, но не бяхме нищо повече от познати и просто се поздравявахме, когато се видим. Три години по-късно буквално Бог ни събра, бутна ни един към друг, за да се видим и опознаем с очи и сърце!
ЕВ: Вие все още прохождате в брака. Какво откривате до момента за себе си и един за друг? Какво ви помага, когато сте изправени пред трудности?
Андреа-Девора: Говорим за трудностите и се молим заедно. Пазим личното си пространство от външно влияние. Разбирам от опит какво е мястото ми до моя съпруг, как любовта на Бога ни свързва в тройното въже, за което говори мъдрецът в книгата Еклисиаст 4:12.
Михаел: Молитва, молитва, молитва. Освещаване на личния живот на първо място. Взаимоотношения с Бога, защото ясно осъзнавам ролята си на мъж, който следва Господа.
ЕВ: Писанието говори още за отделяне и привързване. Понякога е невъзможно физически да се отделим от родителите си. Възможно ли е обаче да го направим духовно и емоционално? Какво се случва в живота на младоженците, ако не се съобразят с тази библейска максима?
Андреа-Девора: Родителите са огромната част от живота ни. Ние без да искаме, ги копираме и сме тяхно отражение, чрез възпитанието, което сме получили и техния пример. Физическото откъсване идва, когато срещнеш твоя човек. Важното е да е такъв, който обича Бога и мен. Ако не се е откъснал от родителите си, означава, че не е готов да понесе отговорността за свое собствено семейство.
Михаел: Колкото и да обичаме родителите си, на всяко момче, му идва времето да отлети от семейното гнездо. Да се научи на отговорност, справяне в трудни ситуации, да изгради характер. Много са важни срещите с духовните ни водачи и търсенето на мъдрост от Бога.
ЕВ: За какво мечтаете като семейство?
Андреа-Девора: Никога да не забравяме любовта и невероятния начин, по който Бог ни събра.
Михаел: Винаги да знаем и да помним, че Бог е на първо място в семейството ни. Тройното въже да не се къса!