Предишната част можете да си припомните тук.
Мария знаела, че фактите относно нейния живот ще предизвикат обвинение. Досещала се и за нещата, които ще бъдат казани за нея по ъглите на улиците в Назарет. Мария била много млада. Повечето източници предполагат, е била на около 13, макар че някои смятат, че може да е била и на около 16 години. Мария била сгодена. Оставали са само няколко месеца до сватбата ѝ с Йосиф. Макар и само сгодени двамата според закона били мъж и жена във всичко освен в сексуалното единение. В света на Мария, доминиран от Мойсеевия закон, от момента на годежа, а не на сватбената церемония (както е в западния свят), Йосиф и Мария били смятани за съпруг и съпруга. Тя била млада и сгодена, но трудният факт, който трябвало да приеме, е, че тя вече била бременна.
Мария била бременна и понеже от самия текст на евангелието е ясно, че Йосиф е знаел, че той не е баща на детето, нейният статус веднага ставал ясен: Мария щяла да бъде наречена прелюбодейка, понеже не е казала, че е била насилена. Йосиф, сега неин съпруг според Закона, не бил бащата. Трябвало да има друг мъж в добавка към законовото обвинение в прелюбодейство. Още веднъж, според Закона, понеже Йосиф и Мария законно били съпруг и съпруга, всяка сексуална активност би била квалифицирана като прелюбодейство (а не като блудство – в този случай се прилагал друг закон). Тората, която регулирала отношенията в обществото на Мария и в собствения ѝ живот, казвала следното за прелюбодейството: смърт чрез убиване с камъни.
Ето думите на Второзаконие 22:23-24: „Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея, тогава да изведете и двамата пред портата на оня град, и да ги убиете с камъни, та да умрат, – момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжа, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото изсред себе си.”
Понеже животът често е сложен, имало въпроси и доказателства, които трябвало да се вземат в предвид от тези, чиято задача била да прилагат подобни закони. Как да знаем дали една жена наистина е виновна в прелюбодейство? Какво става, ако тя твърди, че е била изнасилена? Какво става, ако съпругът ѝ повдигне лъжливо обвинение срещу нея? Какво се случва, ако младата жена отрече деянието? Сред всички селски клюки имало един практичен законов въпрос: Как да установим, че една жена е виновна в прелюбодейство при неясни случаи?
Законът за „горчивата вода” бил предназначен точно за тези случаи. Според 5-та глава на Числа предполагаемата прелюбодейка (sotah) била довеждана пред свещеника, с разплетена коса и под клетва била заставена да пие горчива вода: смесица от пръст, света вода и мастило от написаното от свещеника проклятие. Клетвата включвала следните думи: „Господ да те постави за проклинане и клетва в народа ти, като направи Господ да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти.”
Ако жената била виновна, тя щяла да се разболее. Ако не се разболеела, била оправдавана. Каквото и да мислим днес този закон бил прилаган в древния свят. И до 1 век тази законова процедура за пиене на горчива вода се превърнала в публична показност на правораздаване, а в други случаи в истинско отмъщение на семейството.
През 1 век, доколкото можем да кажем от по-късните равински източници, sotah или предполагаемата прелюбодейка, била довеждана пред съда в Ерусалим, за да се види дали ще признае вината си. Ако предполагаемата прелюбодейка – поддържала своята невинност, което Мария би направила, тя би била заведена на някое видно място (като например портата на Никанор), за публично унижение. Щели да я заставят да пие горчива вода, да разкъсат дрехите ѝ достатъчно, за да откриват гърдите ѝ, косата ѝ щяла да бъде разпусната и всичките ѝ накити свалени.
Минувачите, особено жените, биха били насърчавани да се взират в публично унижената жена, за да получи тя урок. Това бил истинският свят на една предполагаема прелюбодейка. Това бил рвалният свят на Мария.
Превод: Радостин Марчев
Репродукция: Henry Ossawa Tanner