В години като тази, често се питаме защо западните християни отбелязват Великден толкова по-рано. И отговорът поне за мен води към един съществен извод.
Като цяло събитията свързани с възкресение Христово водят са свързани с възпоменанието на извеждането на израилтяните от Египет – Пасха. Преди който празник юдеите предават на римския управник Христос, за да бъде убит, а на първия ден след празника Христос възкръсва.
Така Пасха, която е 14 ден от месец Нисан по израелския лунен календар, може да се падне в различна дата и дори месец от нашия слънчев календар. За да спазват астрономическата логика през две години към израелския лунен календар се добавя допълнителен 13 месец. Освен това е възможно Пасхата според израелския лунен календар да се случи два пъти в една астрономическа година. За да избегнат това, още в първите векове на християнската история е прието правилото да не се празнува Великден преди пролетното равноденствие.
Това виждаме в 6 правило от т.нар. Апостолски правила, които е невъзможно да се датират, но е съвсем разумно да предположим, че е корпус, съставен преди Първия вселенски събор в Никея 327 година.
И така – първата неделя (Христос възкръсва в първия ден на седмицата, т.е. денят след Шабат/събота), след първото пълнолуние (14 ден от лунния месец Нисан, който започва с новолуние), след пролетното равноденствие. Днешният западен Великден на 31 март е точно такъв случай.
Защо обаче Източната църква не празнува? Защото логиката в случая е, че Христос възкръсва след Пасха. А тази година израелската Пасха (14 Нисан) още не е минала. Но тогава защо не съвпада винаги източния Великден с израелската Пасха, когато тя е след пролетното равноденствие?
Отново се връщаме към IV век, където Евсевий Кесарийски в своята книга " За живота на Блажения Василевс Константин", в книга III, глави 17; 18; 19 ни предава писмото на император Константин до всички църкви в които резюмира решението на събора в Никея, че не може да се празнува Пасха заедно с толкова "презряни, противни и негодни хора като юдеите"(над която част от традицията честният християни би трябвало загрижено да се замисли) и следователно трябва да се измести още една неделя нататък, когато горе изброените изисквания съвпадат с юдейката Пасха. Затова тази година източния Великден е 5 май, а израелската Пасха е седмицата след 22 април.
Затова и в някои години разликата между западния и източен Великден е само една седмица. В такива случаи западните църкви празнуват Великден заедно с израелската Пасха, а за източните такова съвместяване е недопустимо.
И така обобщено западните църкви се съобразяват единствено с изискването Великден да е в неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Източните църкви освен това искат израелската Пасха да е минала, а също и неделята да не е едновременно с празничната седмица за евреите. Така по същество западните и източните християни ще имат общ Великден само в годините когато израелската Пасха се пада преди пролетното равноденствие.
Какъв е практичният, поне за мен извод, който ви обещах в началото? Че колкото и да са вълнуващи и красиви Възкресенските църковни служби и битови великденски обичаи, смисълът на възкресението на Христос е далеч отвъд тях. Христос е възкръснал преди около две хиляди години и това създава нова реалност, която е валидна всеки ден, от всяка година от живота ни. Новото създание вече е започнало, животът е претворен и бъдещият век вече се случва, все още заедно и успоредно със стария свят и стария живот, който е белязан от греха и смъртта. Но ако ние се свързваме с Христос ние постепенно се попиваме и преобразяваме в тази нова реалност на възкресението и Божието Царство. Един ден старият свят ще свърши и ще остане само новия. В който ние сме поканени да участваме от сега.
И така, след малко повече от месец тук ще се поздравяваме с "Христос возкресе, воистине возкресе!". А дотогава нека знаем, че възкресение Христово е всеки ден, а Неговото царство е "сред нас" Лука. 17:21.