Преди много години, когато бях пастир на църква в Северна Каролина, предприехме кампания за набиране на средства. Малко хора се радват, когато набират пари или трябва да молят хората да дадат от своите ресурси, за да помогнат на някого. Въпреки че е необходимо да се прави, може да бъде неудобно и неприятно.
Като църква, която растеше числено, ние знаехме, че трябва да помолим нашите братя и сестри да жертват и да дават в името на Божието Царство в нашата общност.
Когато започнахме този процес, помолих членовете на църквата първо да се подготвят чрез молитва, пост и четене и размишляване върху Словото Божие. След това споделих с тях посланието от 2 Царе 24:18-25, където се говори за това как цар Давид реши да жертва за Бога.
В предходните стихове четем, че Давид беше съгрешил срещу Бога, като извърши преброяване на хората. В крайна сметка 70 000 души загинаха поради грешката на Давид. (Прочетете повече за това събитие в молитвата от 1 Летописи 21.)
След това Бог напътства Давид да отиде на гумното на Орна и да принесе жертва на Господа. Когато Орна видя Давид да идва, той падна пред него и предложи да даде на цар Давид всичко необходимо за жертвата: земята, животните и дори дървения ярем на воловете му за огъня.
Но Давид отказа и каза: „Не, но със сигурност ще го купя от теб за определена цена; нито ще принасям всеизгаряния на Господа, моя Бог, с жертва, която не ми струва нищо” (ст. 24).
Можем да научим няколко урока относно жертвата от този пасаж.
Първо, послушанието е в основата на всяка жертва. Покорството е това, което Бог желае най-много от нас. Грехът на Давид, от друга страна, донесе Божията присъда. Не се заблуждавайте да мислите, че даването ще заличи бунта. Амос 5:22 ясно заявява, че Бог няма да приеме жертва, ако липсва послушание.
Второ, когато жертваме, трябва да насочваме очите си към Бога. Той е нашата причина да даваме. Проблемите на Давид започнаха, когато той отмести очи от Господа и погледна към себе си. Тази гордост го накара да преброи хората (т.е. силата си).
Орна обаче е пример за смирение. Той видя Давид, позна го и се поклони в знак на подчинение, предлагайки дар с голяма стойност. Когато се жертваме, трябва да се фокусираме върху Исус, никога върху себе си.
Трето, жертвата е за всички. Орна, скромният земеделец, беше готов да даде всичко на Давид: земята, воловете и дървото от ръчно изработените от него хомоти. От другата страна на спектъра, цар Давид закупи гумното, а по-късно и целия планински връх, като място за жертвоприношение на Господа. От царя до земеделеца, и двамата бяха готови да се жертват.
И накрая, истинската жертва ще ви струва нещо. Предложението на Орна не се свеждаше до един малък подарък. Щеше да му излезе много скъпо, но той го предложи безплатно на царя. И Давид разбра, че ако жертвата не му струваше нищо, то поклонението нямаше да е истинско. Ето защо Давид отказа подаръка и вместо това плати на Орна.
Жертва, която не струва нищо, няма реална стойност.
Интересно е да се отбележи, че тази земя по-късно стана мястото, където беше построен храмът на Бога от Соломон (2 Летописи 3:1). Въпреки че Давид не построи, нито видя храма, той придоби земята, върху която следващото поколение щеше да строи. Това е важна истина, която трябва да запомним. Когато се жертваме за Царството Божие, ние полагаме основа за следващото поколение. То може да продължи да се покланя и да расте във вярата, като същевременно ние показваме на нашето потомство колко важен е принципът на жертването.
Приятели мои, насърчавам ви да намерите онези области от живота ви, в които да пожертвате времето и ресурсите си за слава на Бога. Нещата на този свят са временни, но истинската жертва е вечна. Нека почитаме Господа и нека да служим на Христос, като същевременно оставяме благочестиво наследство на послушание на следващото поколение.