Подарен ни е пъстроцветен живот, изпълнен с радост и изненади, за да не ни дотяга еднообразието. Подарен ни е изобилен живот, след като е откупен с най-висока цена, за да можем ние да се наслаждаваме на дните си пълноценно. Дали го разбираме, дали го приемаме?

Благословени са тези, които могат да видят живота от тази му перспектива, без да се налага да търсят отговори. Други хора минават през трудности, за да оценят благодатта на живота си, защото са смятали, че всичко им се полага или пък, че това, което имат, е по-малко от това, което заслужават. Понякога на това ни научава пътят, който трябва да преминем и по който да понесем известни страдания, за да научим стойността и да споделим цената, която е била платена за нашия живот. 

Когато минаваме през живота си безразсъдно и безотговорно, без да знаем неговата стойност, можем да се изгубим в тъмнината дотолкова, че да е трудно сами да поискаме да се измъкнем или толкова да сме се отпуснали, че да сме загубили усета си за злото. Безмерната милост на Господа не би ни оставила там в „тъмното“, но понякога Бог иска ние да усетим тежестта на платената жертва за този наш живот и допуска да страдаме толкова, колкото всеки от нас може да понесе, без да загуби дните си, а по-скоро да опита да ги разбере. Нужно ли е това? 

Исус умря, оставяйки в първия ден объркани въпроси и “безпътица” у учениците си, но Той знаеше, че на третия ден ще възкреси вярата им, когато Го видят отново. Човекът с Божествена същност Исус се бори нечовешки, страдайки в името на този велик момент. В тези дни учениците Му са се чувствали объркани, изоставени и смазани, защото не са виждали (все още) изходния път.

Знаели са теоретично повелята, която Исус им е дал, но духът им е бил сломен, защото са се усещали изоставени и объркани в толкова тежък за тях момент. Неговото връщане дава нова сила, слага заветен печат на вярата им и привдига дори и тези, които са били скептични в търсенето на Истината. Стойността на платената цена е безмерна и чудотворна, тя отваря нов живот, а ние сме благословени в Него.

Какво се случва там в онези три дни, никой от нас не знае и Исус не ни дава ясен отговор, но истината, че след смъртта Си Исус се върна при хората Си ни дава нова перспектива, през която да имаме своите очаквания, надежди и воля за нови битки в нашия живот.

В трудно за нас време е добре да си спомняме за Страстната седмица, да се изпълваме с Неговата сила, чрез която да минаваме през изпитанията си тук. Исус умря, за да ни даде живот, живот пълен с радости и живот освободен от страх, срам, съмнения и човешки тежести.

Той знаеше какво се случва, Той не позволи в никакъв момент нещо или някой да попречи на предсказаните предопределения. Исус знаеше силата на жертвата, която трябваше да понесе, за да се пребори с дявола и смъртта, за да донесе победен живот за нас. Той беше приел тази заветна мисия да влезе в битка със смъртта за нашия живот. 

„Мир ви оставям, Моя мир ви давам, Аз не ви давам както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои. Чухте как Аз ви рекох, отивам си, и пак ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали за гдето отивам при Отца, защото Отец е по-голям от Мене. И сега ви казах това преди да е станало, та когато стане, да повярвате.“  Йоан‬ ‭14:27-29‬ ‭

Ако някой тук ни подари нещо, макар да е тленно и несъществено, ние се изпълваме с радости и сме благодарни на човека. Колко повече трябва да благодарим на Господа за това, че ни подари живота такъв, какъвто само Той може да ни даде – преизпълнен със светлината Му и наситен с пъстрите Му дарове, безмерно щедър и много изграждащ.

Да се радваме, да очакваме Неговото възкресение и да привдигнем надеждата си отново. Нищо тук не бива да ни сломява, защото Негова е волята и знанието защо преминаваме през нещо в живота си. Ако Бог иска ние да усетим ценността на живота си, може и да ни преведе през битка за него. Но вярата, че Той е с нас и е верен ще ни даде щедро онази сила, която ни носи на крилата на надеждата и ни прави неимоверно по-смели. Нека вярваме!

Животът е благодат – на моменти може да е труден, но винаги е смислен. За да го оценим е нужно само да потърсим Този смисъл. Благодатта е дар и тя се дава Свише, не по заслуги, а заради вярата ни!