„За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, и благоволение е по-добро от сребро и злато.” 

(Притчи 22:1)

Книгата Притчи казва, че трудолюбието и честността водят до проспериращ и щастлив живот. От горния стих, обаче, научаваме, че добродетелта е за предпочитане пред богатството. Ясната идея е, че има моменти, когато трябва да избираме между богатството и почтеността.

Така и в Божието творение съществува ред, но той е частично нарушен поради греха. Божият свят все още „функционира с определена последователност”, така че честността и трудолюбието могат да донесат финансов успех, но това не се случва винаги.

Макар че работата обикновено носи просперитет (Притчи 10:4), понякога неправдата отвява плодовете на нашия труд (Притчи 13:23, 28:6).

В книгата Притчи се подчертава продължаващото действие на този ред, книгата Еклесиаст говори повече за неговото разбъркано и съкрушено състояние,  докато Йов ни казва, че този порядък често е скрит за нас.

 За да бъдем мъдри, трябва да разбираме и трите неща. Например, да вярваме, че трудолюбието винаги трябва да ни донесе богатство или че то обикновено не прави това, е глупаво.

Благовестието на Господ Исус Христос формира тази мъдрост. Мъдростта избягва наивното мислене, че можем да спечелим един добър живот чрез добрите си дела. То също така не ни позволява да се обезсърчим, понеже знаем, че Господарят на вселената е нашият любящ Отец.

Склонни ли сте да бъдете прекалено оптимистични или пък прекалено цинични за резултата от добрия живот и усърдната работа?

Молитва: Господи, подобно на толкова други хора аз съм наивен относно живота си. Не съм предполагал, че някога ще трябва да избирам между това да се чувствам удобно и да извърша правилното нещо – но това е светът, в който сега живеем. 

Моля Те, дай ми достатъчно радост в Теб, така че винаги да избирам правилното нещо пред онова, което е лесно.

 Амин.   

Превод: Радостин Марчев