"Тогава ще се насучете, ще бъдете носени на обятия и ще бъдете галени на колена. Както някой, когото майка му утешава, така Аз ще ви утеша…
Исая 66:13
Глад, умора, несигурност… Глад за истинската храна, която насища, копнеж за почивка, която възстановява и дава сила, жажда за нежност и утеха, която човешка ръка не може да даде. Това е нуждата на моето сърце. Ям, но не се насищам, спя, но не си почивам, имам някаква сигурност, но копнея за милувка. Милувка, която няма подобна на себе си. Нито майчината, нито съпружеската могат да я наподобят.
Това е милувката на Бога.
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя…и ще намерите покой на душите си,“ ни казва Най-Великият.
Как да я намеря тази милувка и как да се нахраня с тази храна, която истински насища? И защо не я намират хората там, където най-много я търсят?
Ако утехата можеше да се намери в брака, нямаше да има толкова много разводи.
Ако наситата можеше да се намери в чинията или ресторанта, нямаше да има толкова затлъстели хора, които нямат мярка в яденето.
Ако можехме да си починем в сън, нямаше да се събуждаме уморени.
И защо все пак тичаме след това, което не насища, не успокоява и не отморява?
Мъдростта вика със силен глас по площадите, на оживените кръстовища, но никой не внимава.
Тя ни зове обратно при Утешителя, но ние не я чуваме, улисани в търсене на утеха.
Тя вика и предлага най-изрядните ястия, за които жадува душата, но ние сме упоени от аромата на плътската храна, било то изтънчена или просташка.
Мъдростта, а още по-точно Христос ни кани да дойдем при Него, за да ни погали, но ние тичаме от жена на жена или от мъж на мъж, с надежда, че някой накрая ще ни утеши. Но си оставаме неутешени.
Кой ли може да съзре мъдростта и да чуе нейния глас? Толкова ли сложно е, че малцина са, които се спират при нея?
Една е истината, а именно, че нищо не засища така, както думите на Бога.
Нищо не утешава и не милва така, както ръката на Бога.
Нищо не възвръща силите така, както почивката от нашите дела и вършенето на Божиите.
Няма по-сигурно и безопасно място от присъствието на Бога.
Може ли обаче да бъде утешен някой, който не е наскърбен?
Може ли да бъде нахранен, ако не е гладен?
Може ли да си почине някой, който не е уморен?
Утехата е за наскърбените, храната – за гладните, а почивката – за уморените.
…О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; И вие, които нямате пари, дойдете купете, та яжте; Да! Дойдете, купете вино и мляко, Без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, и трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто. Приклонете ухото си и дойдете при Мене! Послушайте, и душата ви ще живее…