„Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? Затуй рекох в сърцето си, че и това е суета. Защото както на безумния така и на мъдрия, не остава вечно паметта му, понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? – Както и безумният.” 

                                      (Еклесиаст 2:15-16)

Нито една книга от Библията не ни дава цялостната картина на Божието спасение и истина. Притчите твърдят, че понеже Бог е Творецът, мъдрите действия обикновено водят до добри резултати в живота. Ключовата дума обаче е „обикновено”. Има много неща в нашия свят, които са ненормални, така че хората, които просперират, често не са тези, които работят най-усърдно, а мнозина усърдно работещи остават бедни. Взаимната връзка между поведението и наградата е – не напълно, но до голяма степен – прекъсната.

Възможно е да разберем погрешно притчите, сякаш те казват, че „на добрите хора се случват добри неща, а на лошите хора се случват лоши неща.”

Макар притчите да признават нарушения ред книгите Еклесиаст и Йов (също част от библейската литература на мъдростта) изследват темата в дълбочина. 

Притчите казват, че като цяло, богоугодните хора са помнени, а безбожните забравени (10:7). Но тук Еклесиаст 2:15-16 отбелязват, че често един добър, мъдър човек не е почитан повече отколкото глупака. Следователно Еклесиаст и Йов трябва да се четат заедно с Притчи, ако желаем да се научим на мъдрост.

Изненадва ли ви, че в нашия счупен свят доброто поведение не винаги води до благоприятен резултат? Обвинявате ли Бога за това? Или се учите да бъдете мъдри в един счупен свят?

Молитва: Господи, аз живея в един свят, който Ти си направил добър, но който ние сме омърсили. Колко погрешно е да обвинявам Теб за това, което не „работи” в живота! 

Помогни ми да Ти се доверявам и да чакам времето „когато света ще бъде поправен”.

Амин.     

Превод: Радостин Марчев