Макар да има много хора, сякаш тишината ни обгръща. И притихваме.
Поглеждаме дълбоко в себе си.
Понякога бушува буря. Друг път, осъзнаваме, че фокусът изместен е. Върху нас и нашите неща. Комфорт, проблеми или удоволствията, разни.
И ако се питаме оттук накъде?
Отново отговорите в Бога са и Вечното Му Слово.
Очаква Той характер да изграждаме и Неговите дарби да развиваме.
Да бъде Фокусът, а ние инструментите.
Така ще падат комплекси, липси, недостатъчност и страхове.
Тогава истински ще видим и ще служим.
Светът нуждае се.
Този стих се роди на последната „Нова вълна“, която се проведе вчера в ЕПЦ „Света Троица“ в гр. Пловдив.
„Нова вълна“ е движение на над 20 г. Движение на посвещение, труд, жертвоготовност, служба на другия и на младото поколение.
Бог да благослови семейството на Трайчо и Инка Стефанови и целия екип, който стои зад тях. Пример са за мнозина от нас.
Вярвам, че през вчерашния ден бяхме докоснати от хвалението, от Словото, което говореше на сърцата, от молитвата за всеки, който имаше нужда да сподели, да преосмисли приоритети, цели или се бори с нещо.
Благословени бяхме от срещата със скъпи хора, които не сме виждали отдавна и чрез които сякаш самия Бог ни послужи чрез насърчение, съвет или споделяне на товара, който носим.
Нали точно на това ни учи Словото – „Един на друг теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон“.
Галатяни 6:2
Благодарна съм за примера, за призива да служим, да бъдем смели, да се молим и търсим Господа ежедневно…Да се доверяваме на Неговото водителство да направим нещо, дори и когато ни се струва нелогично. Да бъдем искрени, открити.
Бяхме предизвикани да бъдем готови да участваме в това, което Бог прави.
Да споделяме Евангелието, докато е време, защото не знаем дали човекът, който стои пред нас, ще има шанса да чуе Благата вест от някой друг.
Да бъдем хора, чрез които Бог показва на света Своята любов и милост.
Вярвам, че когато дадено събитие приключи и то остави в сърцата ни усещане за благословение, пълнота, мир, хъс за повече време с Бога, време с другия и за другия, си е струвало.
Така бих описала последната „Нова вълна“.