Наскоро мои вярващи приятели ме предизвикаха да разсъждавам по темата „Разликата межди даровете на Духа и Неговите плодове”. Много важно съждение, което ще донесе пълно изобличение за всеки човек, когато търси Истината на всяка цена. 

Успяваме ли да достигнем до истинския многолик плод на Духа и разграничаваме ли го от дарбите на Духа? Никак не бихме могли да успеем без Бога дори да живеем в тази илюзия вследствие проява на личните ни дарби. Трудно е за човек да отстрани плътските си зависимости и нуждата от земна значимост.

Трудно разбираме пълнотата на апостолските думи:

„Мислете за горното, а не за земното.”

(Колосани 3:2)

Ясно и категорично ни е дадено описанието и проявленията на плода, до които е нужно да достигнем в труда си тук, ползвайки се в своя и другиму полза от дарбите, с които сме изпратени в света. 

„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.” 

 (Галатяни‬ ‭5‬:‭22‬-‭23)‬ 

Може да сме мъдри, може да сме красиво говорещи, може да сме силни във воденето, може дори да имаме пророчески или изцелителни дарби, но това не ни прави плодоносни, ако личният ни живот не отразява същината на любовта. А тя, Святата и чиста любов е тази, която ни помага да се облечем в различна от светската одежда и да бъдем припознати като деца от Неговото Свято семейство! 

Облечени в Божията любов за нас ще е привилегия да отдадем на другите цялото си снаряжение от дарби и дарове и да ги призовем със Святото Му семейство. Чрез живота си свидетелстваме за плода, който Светият Дух изгражда в нас. 

„И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.”

‭‭Колосяни‬ ‭3‬:‭12‬ 

Изчитайки тези думи, които изглеждат като точно предписание, как да стигнем до същината на Светия плод, сърцата ни ще притихнат пред думата СМИРЕНИЕ. Всичко, което е нужно да извършим по пътя към плода, е свързано с личното ни преклонение и смиряването на сърцата ни. И милостта, и благостта ще се развият, чрез дълготърпение, когато развием смирената си кротост. Бог е верен! 

Всяко светско проявление на душата ни ще взима връх, когато не сме я поставили в преклонено смирение пред Онзи, Който ни е създал и дава всеки миг от живота ни тук! Обичта, която засвидетелстваме е нужно да се превърне в реална ЛЮБОВ! Такава, каквато Бог ни засвидетелства. Това е невъзможно, когато видени от човешката си същност дори неволно ставаме подвластни на “безобидното си лицемерие” .

“Любовта да бъде НЕлицемерна; отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.” 

Римляни‬ ‭12‬:‭9

‬Успехът в даването на реален плод е в пряка зависимост от личния ни избор – как да Го обичаме! Дали по човешки или осланяйки се на Неговата щедрост ще се отпуснем е ръцете Му и смирявайки земната си същност ще Му отдадем живота си.

Това смирение е непосилно за сам човек, но Бог е Този, Който ни владее и знае кога и как ще ни смири.

Изборът е свободен и същинската ни нужда от Него определя нашата заявка за земна възможност и небесна подкрепа в смирението до достигането на Божиите плодове!