Крал Олав II се разхождал покрай бреговете на малък норвежки остров. Той знаел, че е на път да промени живота на страната завинаги. Кралят се канел да приеме известния християнски закон. През 2024 г. се навършват 1000 години от това важно събитие, сложило край на робството.
Островът, на който се разхождал кралят, бил Мостър. Намира се близо до норвежкото крайбрежие, недалеч от Хаугесунд на западния бряг. Днес едно красиво село от дървени къщи на име Мостерхамн е най-добрият свидетел за приемането на християнството в Норвегия.
Малка църква от бял камък е построена е на мястото на предишен дървен параклис от 1150 г. Църквата е една от най-старите в страната. Именно на това място е приет новият християнски закон.
Няколко десетилетия по-рано крал Олав I приема вярата в Христос по време на годините на викингска експедиция в Англия. Когато е още момче, Олав пътува до Англия и започва да причинява големи разрушения там. Удивителното е, че Олав I среща монах от островите Сили и християнството. Скоро след това, през 994 г., Олав се кръщава в Андовър, Англия.
Олав се завръща в Норвегия през 995 г. с намерението да се възкачи на трона и да християнизира страната си. Първото му действие в Мостерхамн е да поръча да изградят палатка на мястото, където днес се намира църквата. Визията на Олав е ясна: поклонението на Бога трябва да бъде основата на норвежкото общество.
Олав чувства призива да управлява норвежкия народ. Той отплава на север, за да се бие срещу владетеля на Норвегия Хокон Ярл, близо до днешен Трондхайм. Хокон Ярл, подобно на много други крале преди него, елиминира своите съперници за трона. Нещо повече, във време, когато християнството е във възход, той иска отново да върне страната си към езичеството. Така че Олав е двойна заплаха за неговото управление. Той успява и така става първият християнски крал на нацията. През петте години на управлението си Олав I евангелизира с натиск; хората нямат друг избор, освен да се кръстят.
Няколко десетилетия след Олав I идва крал Олав II, чийто далечен роднина Олав е негов кръстник. Той е наясно какво е направил неговият предшественик в Мостър. Той също приема вярата в Христос по време на чуждестранните си експедиции и сега е готов да продължи християнизацията на своята страна. Следователно Мостерхамн е идеалното място за приемане на християнския закон.
Християнският закон със сигурност не е първият правен кодекс на Норвегия. Разликата обаче е, че имаше за цел да дефинира престъплението и наказанието според библейските стандарти.
Първо, ако престъплението трябва да се дефинира според Божиите стандарти, християнският закон трябва да бъде в съответствие с Десетте заповеди. Новият закон смело забранява езическите богове. Без съмнение първата заповед води до огромна социална промяна. Християнският закон е първата стъпка към премахването на робството. В предишни времена народът е свикнал с човешки жертвоприношения (обикновено роби) преди някакво политическо решение. Разбира се, християнският закона забранява подобни практики. Той дори нарежда робите да бъдат освобождавани преди всяко политическо събрание или в празнични дни като Рождество Христово.
Законодателният кодекс също се занимава с църквата и богослужението. Той включва закони за църковните сгради, правата и задълженията на църковните служители, спазването на светите дни и дните на пост, кръщенията и погребенията. Законът също установява християнски брак и насърчава отглеждането на децата във вярата, което служи за изграждане на християнски семейства и общество.
След Реформацията правните кодекси на лутеранските страни, като Норвегия, стават още по-съгласувани с Библията, по-специално след работата на немския юрист Йохан фон Шварценберг (1463-1528) в германските земи.
1024 г. е наистина повратна точка в норвежката история. Всеки законодателен кодекс, приет през следващия век, е съгласуван с християнския закон.
CNE NEWS
Седрик Плачентино