„И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване.“

                                                                                       (1 Петър 1:17)

Евангелските християни проповядват, че Бог ни спасява единствено чрез вяра, без дела. Защо тогава в стиховете, споделени по-горе, апостол Петър пише, че Бог ще съди делата на всеки? 

Ето защо: Това, което ние учим – че единствено вярата ни оправдава пред Бога – е несъмнено вярно, защото това е толкова ясно в Писанието, че никой не може да го отрече. 

Това, което казва апостолът тук – че Бог съди според делата – също е вярно. Ние винаги трябва да помним, че там, където няма вяра, не може да има добри дела и от друга страна, където няма добри дела, няма вяра. Затова трябва да виждаме вярата и добрите дела като свързани. 

Целият християнски живот е въплътен в тези две неща. Начинът, по който живеем, е важен, понеже Бог ще ни съди според делата. Но макар Бог да ни съди според делата, все още е вярно, че делата са единствено плод на вярата. Това е начинът по който знаем дали имаме вяра или не. 

Така Бог ще ни съди въз основа на това дали сме вярвали или не. Единственият начин Бог да съди лъжците е според техните думи. Все пак е очевидно, че те не са станали лъжци поради техните думи, а вече са лъжци преди да изрекат дори една дума, понеже лъжата влиза в устата от сърцето.

Делата са плодовете и знаците на вярата. Бог съди хората според тези плодове. Те произлизат от вяра по начин, който явно показва дали имаме в сърцата си вяра или не. 

Бог няма да ни съди като ни пита дали сме се наричали християни или дали сме били кръстени. Той ще пита всеки един от нас: „Ако си бил християнин, тогава кажи Ми къде са плодовете, показващи твоята вяра?“

Превод: Радостин Марчев