“Това е Моята заповед: да се любите един друг.” 

                                       (Йоан 15:17)

В този пасаж Христос повтаря заповедта Си да се обичаме един друг. Чрез любов вярващите да свързвани помежду си и любовта е белег на истинските вярващи. 

Исус подчертава тази заповед, понеже знае колко много лъжливи християни ще се появят – колко много ще хвалят вярата с елегантни думи и с голяма показност, но думите им ще са лишени от подкрепа.

Точно както святото име на Бога е обезчестено и използвано за зло и точно както с християнството, църквата и с всичко свято се злоупотребява, така и името на вярата, любовта и добрите дела също ще бъдат използвани за лъжлива показност и маска. Понеже дяволът не желае да бъде толкова черен, колкото го рисуват, но желае да блести в прекрасните одежди на Божието Слово, християнската църква, вярата и любовта.

Господ Исус Христос ни учи, че не е достатъчно да хвалим вярата и Него Самия, но също така трябва да произвеждаме и християнски плодове. Там, където тези плодове не се виждат или където се появяват противоположните, Христос със сигурност не присъства. 

Затова ние трябва да кажем на тези хора: “Аз чувам това прекрасно и велико име, което е благородно и достойно за почит. Но какво да кажем за теб?” По подобен начин злият дух казал на синовете на Скева: “Исуса зная и Павел познавам, но вие кои сте”

(Деяния 19:15)?

Но някой може да възрази: “Не ни ли оправдава и спасява вярата без дела?” Да, това е вярно. Но къде е твоята вяра? Как можеш да я покажеш? Вярата никога не трябва да бъде безполезна, глуха, мъртва или разложена. Тя трябва да бъде едно живо дърво, което ражда плод. 

Там където има истинска вяра тя ще се изяви в живота на човека.

Превод: Радостин Марчев