„Затова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето. Защото има човек, който се е трудил с мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави всичко за дял на едного, който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло. Защото каква полза на човека от всичкия му труд и от грижата на сърцето му, за което се изморява под слънцето? Понеже всичките му дни са само печал, и  трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.” 

                                                                                                 (Еклисиаст 2:20-23)

Под слънцето работата и постиженията се провалятот  само себе си.

Първо, те се провалят при един обективен тест. В крайна сметка работата не води до реални постижения. Бързо или бавно резултатите от нашия труд се заличават от историята.

Човекът, който се заеме с работата ти след теб, може да отмени всичко, което си направил (Еклисиаст 2:21). 

Второ, работата и постиженията се провалят при един субективен тест – те никога не удовлетворяват напълно. Работата носи скръб и болка. Ставаш рано и лягаш късно, често не можеш да заспиш дори през нощта и си изпълнен с усещането, че работата всъщност не е чак толкова добре свършена.

Книгата Притчи посочва удовлетворението, което работата може да донесе, но Еклисиаст ни напомня, че често усещаме „тръните и бодлите“, смилащото ни разочарование, което е проклятието на работата в падналия свят (Битие 3:17-19). 

Работата и постиженията, без Божия мир в живота ни чрез Духа, никога няма да бъдат достатъчни. Нуждаем се от Бога, Чийто труд води до истинска почивка (Битие 2:2), и от Спасителя, Който може да спи дори по време на буря (Марк 4:38).

Случвало ли ви се е да постигнете някаква цел, но тя да не ви удовлетворява? Кои цели биха надживели слънцето? Направете списък.

Молитва: Отче, помогни ми да приложа евангелието върху себе си, за да намаля перфекционизма, който превръща работата ми в бреме. Дай ми дълбоката почивка на душата, която идва в степента, в която помня, че съм спасен чрез вяра в Исус, а не чрез качеството на работата ми.

Амин.

Превод: Радостин Марчев