Дълбочината в думите, оставени с любов и болка от Христос, могат да отговорят на много от въпросите в търсещата ни успокоение душа. Лазаровден е останал в света като денят, когато едно от най-великите чудеса, извършени в земния път на Христос, укрепва изстрадалите ни души. Този акт на Исус отваря завеса, през която ние можем да видим ярката светлина и невъобразимата мощ на Господ.

Има ли живот след смъртта ? Съществува ли сила, която може да ни върне отново в живот тук, още сега?! За кой живот сме готови да възкръснем?

Тези въпроси вълнуват всеки, който някога по Божия милост е достигнал прага между живота и смъртта. За хората, които са преживяли чудото на лично духовно възкресение, е по-лесно да се надяват, но дали само това е достатъчно ?

Животът, който живеем тук, е изпълнен с много радости. За всеки от нас е важно да е здрав и се надява на жизненост и дълголетие. Доколко един дълъг, но духовно безсмислен живот е ценен, това е въпрос на лична преценка и желание за духовно оздравяване. Обикновено хората полагат грижи за телесното си здраве и добър външен вид, като същевременно, допускат и се подлагат на емоционални болести и духовна смърт, без да ги осъзнават. Може би, когато изпитаме застрашаваща физическа болка, можем да осъзнаем по-добре същността на реалната си смърт.

В светските си превъплъщения ние често не разбираме, че сме допуснали „смъртта” да сграбчи сърцата ни приживе. Огромната милост и благодатта, която Господ даде в обещанието Си за Неговите хора е тази, която може да ни върне към реално стойностен живот още сега. Бог допуска ние да страдаме и често душата ни да се усеща като умираща, за да може да ни възкреси за нов, изграждащ ни в подобие на Неговото съвършенство, живот. Славата да е за Бога!

Понякога Господ допуска да престоим в тъмнината на светските си гробници и дори да затлее душата ни, само и единствено, за да се прослави Самият Той.

„И тъй, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен. А Исус, като чу това, рече: Тази болест НЕ Е смъртоносна, но е за БОЖИЯ СЛАВА, за да се прослави Божият Син чрез нея.” 

Йоан‬ ‭11‬:‭3‬-‭4‬ ‭

Христос може да изчаква нашето униние, за да утвърдим желанието Си към и за Него, но никога не ни изоставя в смъртоносната ни болка. Верността Му се доказва още в земния живот, когато Го потърсим и призовем в преклонение.

„А Исус обичаше Марта, и сестра й, и Лазара. Тогава откак чу, че бил болен, престоя още два дни на мястото, гдето се намираше. А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.”

Йоан‬ ‭11‬:‭5‬-‭7‬ ‭

„… Нашият приятел Лазар ЗАСПА; но АЗ отивам ДА ГО СЪБУДЯ.”

Йоан‬ ‭11‬:‭11‬

Верността на Бога към нас не се определя с Неговото изчакване и престоя преди да ни намери. Неговата любов е толкова силна и безотказна, че Той ще премине през всички наши теготи и съпротивления и все пак в милостта Си ще ни възкреси за Себе Си! Неговата безмерна благосклонност ще даде на хората около възкресения човек да видят този акт и да се замислят за собствената си смърт и шанса за Спасението си.

„А подир това, каза на учениците: Да отидем пак в Юдея. Казват Му учениците: Учителю, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш? Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако ходи някой денем, не се препъва, защото вижда виделината на тоя свят. Но ако ходи някой нощем, препъва се, защото не е осветлен. Тогава Исус им рече ясно: Лазар умря. И заради вас, радвам се, че не бях там, за да повярвате; обаче, нека да отидем при него.”

 Йоан‬ ‭11‬:‭7‬-‭10‬, ‭14‬-‭15‬ ‭

Увереността, която Христос ни дава, пренебрегвайки опасността от светските заплахи, е потвърждение, че Господ се грижи ние да преминем невредими през всяко зло, когато сме под Негова защита. Бог е дал в живота ни „светлината на деня Си”, за да можем в усърдие и спокойствие да свършим всичко нужно за пътя ни към вечността. Затрудненията, през които ще преминем, са несъществени в перспективата на безмерното време. Когато не се колебаем в Божията вярност, ние можем да ходим уверени и изправени, да пристъпваме със сигурност към престола Му. Дори, да се спънем и да паднем, когато сме открити от Него, Той Сам ще ни изцели и възкреси от болестите на суета и светско омърсяване.

За човек, който не е преживял тежестта на духовната смърт и не е усетил празнотата от светския безсмислен пълнеж, е трудно да си представи, как сам би извикал в надежда за спасение към Господ. Това често е причина да виждаме, как Бог сякаш „бездейства” през злото и беззаконието в света ни. Но истинската вяра и пълното доверие ще ни дадат надеждата и увереността, с която да Го следваме още в този си живот. Където и да е ходил Христос, Неговите стъпки са били открити и по светло. Това е нужно да правим и ние, преди и след възкресението Си в Него – да Го търсим и да Го следваме по чистия път на Божията Светлина.

Личната ни трагичност идва от ходенето ни в тъмнината. Точно там ние се препъваме и е възможно дотолкова да се нараним (с което, често нараняваме и други), че да не успеем да достигнем до Спасението си тук. Светското ни препъване е следствие на личното ни НЕ осветляване, което действа върху нашите нравствени и духовни избори. Духовното ни спасение тук е личното ни пробуждане, което е възможно само и единствено чрез възкресението за душата ни от Господа. Бог ни показва колко бързо може да промени това ни състояние, когато сме Го потърсили.

„Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше Ти тука, не щеше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. Казва й Исус: Брат ти ще възкръсне.”

Йоан‬ ‭11‬:‭21‬-‭23‬ ‭

Болестите, през които Бог ни прекарва тук и допуска страданията ни, често са дадени, за да изчисти онези части от нас, които ние духовно сме затлачили неосъзнато. Сам човек не би могъл да се очисти в съвършенство, но Божията сила и вездесъщност са неоспорими и утвърдени!

„Исус ѝ рече: Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века. Вярваш ли това?” 

Йоан‬ ‭11‬:‭25‬-‭26‬ ‭

Вярата ни утвърждава силата Му в живота ни, още тук. Бог ни дава възможности и изцеления, за да Се прослави и за да Го приемем и въздигнем ние.

„Казва ѝ Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?” 

 Йоан‬ ‭11‬:‭40‬ ‭

Божията ръка дава пълноценен живот на душата ни още тук и укрепва духа ни, за да се събуди и да Го следва в пътя към вечния живот.

„Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.”

 Йоан‬ ‭11‬:‭42‬-‭44‬ ‭

Пътя във Вечността се определя от Господа. Изборът на посоката към изхода, който води към нея, е наше изконно право. Господ очаква понякога отчая ни вик за помощ, в болка и страдания, които не са за умиране, а за Възкресение!

Бог е верен! Честит Лазаровден!