Стоя пред вратата на Великата седмица. В ума ми някой се опитва да ме лъже, че съм обрулена, изсъхнала и неплодна. Страстно раздира мислите ми, влива съмнението си и бичува дишането ми. Познавам стратегията му да ме изтощава почти до зануляване. Зная, обаче, че е и победен. От моя Господ Бог! Онзи, Който ме научи да питам, търся в Словото и чакам Духа Му да ми отговори.
– Защо, Господи, тъгата нахлува в сърцето ми тези дни? Дните преди страстната седмица? Та нали те водят най- Великия ден на Твоето възкресение? Защо тъга нуди душата ми? Тя ли е вестителката? И болка мъчи тялото ми? Тя ли е лечителката? Ти ли ми ги прати? Аз ли им отворих врата? Защо и поради какво стоят с мен сега
пред портите на моя Великден?
– Има ли нещо случайно, скъпо Мое дете?
А как би разбрала и осъзнала без тъгата радостта?
Как би оценила без болката живота, излят в крехкото ти тяло?
Как би устояла в битката за светлината?
Как би зажадувала възкресението в Мене?
Би ли потърсила отново пътя към Мен?
Би ли го показала на другите? Би ли разказала за Мен?
Би ли състрадавала на падналия, умиращия, лутащия се?
Без тъгата по Мен? Спомни си кога и как те срещнах? Припомни си страстите, които те раздираха преди това години наред?
Те станаха Мои, когато ги понесох на кръста. Защото обикнах теб! И цялото човечество преди и след теб! С тъга вървях по пътя към кръста на Голгота. И с радостта на послушанието. Същата тази тъга, за която ти ме питаш – спасителната тъга. И същата тази радост, която блика в осъзнатия ти нов живот.
– Колко още милиони души ще докоснеш, Господи, в тези тъжни дни?! Зная, че ще е така. Обещал Си, че ще станеш Море от вълни, което ще залее земята преди да дойдеш пак. И се моля да съм частичка от надигаща се Твоя вълна. Залюлей ме с вятъра на Духа Си към нечия търсеща смисъл душа. Ще се наведа ниско в молитва и тъга по неспасените безмирни души. А Ти ме издигни високо в радостта Си и излей в нечий живот. Море от сол и светлина направи от Църквата си, Боже!
Нека страстите Христови докосват, изгарят, раздират, прераждат и възкресяват човеците поради Твоята милост и любов!
Тъга по Теб; изгаряща ревност по Словото Ти; смирение пред Твоята жертва; болка от греха и предателството, вилнеещи в света; мъка от непокорството на горделивите; страхове от тъмния ад; милост и плач за търсещите; дръзновено надмогване с вяра в дните на седмицата.
За да избухне викът на радостта от Твоето Възкресение!