Отново започваме светските си приготовления за най-светлия, изпълнен с надежда, християнски празник ние искаме да гледаме на всеки ден с цветната си нагласа необезпокоявани. Добър е поводът да се съберем около трапезите си. НО! Неразумно е да не познаваме светостта на Великия Ден и да подминаваме небрежно последните Му учения от дните през Страстната седмица.

Възкресение идва …

Светъл е Понеделникът – но само за тези, които могат да Го видят. След влизането на Христос и Неговото пъстроцветното посрещане, еуфорията сякаш затихва и денят отново си връща делничния облик. Виждаме го и днес и го приемаме разсеяно, без да обръщаме особено внимание на преживяното в Онзи Понеделник. Вероятно затова сме пренесли неговите характеристики и до днес. 

Странно е и е страшно, но сякаш живеем във века на този Понеделник. Исус влезе в храма и какво завари? Търговия насред цялата “вяра” в Божия дом, множеството „борси” и „обменни бюра”, където хората и до днес разменят гордост, егоцентризъм, предразсъдъци и плътски желания срещу Божията любов. Звучи ли ни познато? 

„И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби, и тия, които седяха и разменяха пари; и направи бич от върви и изпъди всички тях от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на среброменителите, и прекатури трапезите им; и на тия, които продаваха гълъбите, рече: Дигнете ги оттук; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.”

‭‭Йоан‬ ‭2‬:‭14‬-‭16‬ 

„И Исус влезе в Божия храм, и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите, и столовете на ония, които продаваха гълъбите, и каза им: Писано е: "Домът ми ще се нарече молитвен дом" а вие го правите разбойнически вертеп.” 

Матей‬ ‭21‬:‭12‬-‭13‬ 

„… Исус като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите. И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма. И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? А вие го направихте разбойнически вертеп".” 

Марк ‭11‬:‭15‬-‭17‬ ‭

Описанието е достатъчно, за да направим аналогия със света, в който живеем. И да, може да не ни е приятно да си казваме същите сме, но оглеждайки в дълбочина всичко около себе си ще видим подобните характеристики и тогава е добре да се запитаме – „Какъв плод даваме ние след хилядолетия, които са ни дадени, за да отработим вярата си и да стихнем до Него?!” 

Видяхме Го. Празнуваме Дните Му, а познаваме ли същността на Господ и това, което Христос ни донесе от Неговото благоволение ?! 

Празнично ми е, макар думите да не звучат така. Сърцето ми ликува, защото знае, че тази провокация и изобличение ще ни донесе пълноценно изцеление, когато можем да видим Истината неподправена. Важен е плодът, който Господ очаква да отгледаме, преди да се произнесе над живота ни. 

„А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини. И Той проговори, думайки ѝ: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.” 

Марк‬ ‭11‬:‭12‬-‭14‬ ‭

Понеделник е. Първият ден от Страстната седмица. Началото на края, който ще донесе новата надежда. В очакването на Спасителния ден можем да поспрем и да се огледаме отвътре. Бог ще прояви щедростта Си, за да ни даде пълноценното Си изобличение. И в цялата Му свята любов Господ е верен да ни изцели в милостта Си и да ни даде поправителното Си насърчение! Вярвам Му! 

Цветността на живота ни тук е нарисувана изцяло, за да ни даде шанс да видим красотата на творението и да признаем, преклонявайки се пред Твореца, Неговото Величие и Вездесъщност!