Вървиш и плачеш…

Дали Всевишният БОГ в небесата е плакал някога? 

Щом скърби, значи може и да плаче.

Единородният СИН, Който ГО изяви, плака с истински сълзи, защото сърцето МУ беше препълнено с обич, която кани, но не вижда очаквания отклик.

Човешкият Син, Богочовекът ИСУС плака за Своите, които беше възлюбил до край, защото виждаше края им, но никога нямаше да насили избора им.

Кани и днес теб и мен, през сълзи, които говорят.

Велики понеделник е!

Плача и аз при мисълта за жертвата ТИ, която не е оценена така, както заслужава.

Моля се да бъда една от Разумните девици, които си знаят Пътя и са се подготвили с масло в резерва.

Любовта ТИ е тази, която ме приготвя, защото в нея е истинската светлина.

Моля ТЕ, помогни ми да бдя, защото само ТИ заслужаваш цялата вярност на света.

Следвам ТЕ с плаха душа, но с поглед устремен към безкрайната ТИ благост, която не пресъхва.

ТИ пое към кръста и нито овациите, нито завистта, нито позорът можеха да ТЕ спрат.

Обичам ТЕ, защото ТИ ме възлюби безусловно!

Покланям се и искам да стоя там, долу, при нозете ТИ, които са прободени за мен.

Благодаря ТИ, че си най-близо до онези със сълзите…