Велики Вторник е един от най-силните дни, в който Христос запечатва всяко лично дадено познание и доказателства в учението Си, чрез многото поучителни притчи, оставени за нас точно през тези най-наситени на събития и поучения дни. 

“И тъй, бдете, защото не знаете ни деня, ни часа, в който Човешкият Син ще дойде.” 

Матей‬ ‭25‬:‭13‬ ‭

Голямото бдение е започнало още там при кръста. На всеки от нас е даден избор и възможност да прецени сам за себе си нуждата от това „бдение”.  Можем да се озовем в смирено очакване и да дерзаем за всяко спасително изобличение, с молитва за лични напътствия от Духа и насърчения, които да ни привдигат. 

Труден избор е. Също така, можем да използваме разточителността на тези последни времена, за да живеем в плътта си с илюзията, че „веднъж се живее”. Измамливата примка на дявола е заложена, кой ще се хване – тези, които не знаят, които не са чули или са пренебрегнали поканата.

Христос е наситил последните си дни с много притчи, поучения и тълкования за всеки, който търси ключа за „тясната порта”. В Матей 22 глава в притча се разкрива „подготвеното тържество за сватбата”, на която всички ние сме прилежно поканени. Отказът, поради много ангажименти, поради неглижиране или от гордост е за сметка на всеки поканен. 

„Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. Те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си; а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.” 

Матей‬ ‭22‬:3, ‭5‬-‭7‬ ‭

В днешното време е много важно да умеем просветено да пресметнем времето си. За какво го харчим и на кои покани откликваме?! 

Апостолът продължава преданията си с думите на Исус от последните Му дни. Разказва ни за словесните клопки, в които фарисеите са се опитвали да го хванат притискайки Го между светските закони и духовността, както те в удобство са я разбирали. Изключителния Божествен интелект на Христос дава твърдост във всеки изход и ни учи на мъдрост и разумност при използването ѝ. Не е нужно да се засягаме и да позволяваме на егото да ни води, а само да сме устойчиви във вярата си. Бог е верен! 

„Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не? А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери? Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз. Той им каза: Чий е този образ и надпис? Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога. И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.” 

Матей‬ ‭22‬:‭17‬-‭22‬ 

Сатана винаги се оттегля щом е разобличен и не успее да ни хване в примката си. Но, усилията му не спират, затова е нужно да сме подготвени, пробудени и дръзки в битките си с него. Каквото и да се случва в трудните ни периоди, Христос е оставил неоспорим стожер, на който винаги можем да стоим стабилно изправени в победоносна позиция. 

„И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: Учителю, коя е голямата заповед в закона? А Той му рече: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.” 

 Матей‬ ‭22‬:‭35‬-‭40‬ ‭

Отново и отново, независимо до колко постижими или по-малко успешно могат да бъдат изпълнени наставленията Му, Христос ни оставя основната твърда скала – Господ и Любовта. Това са нашите отправни точки и всичко друго са тълкования, които може да са верни, може да не са … но верният краен резултат е свързан с проявата на свята любов и преклонение пред Господ, Който ни я завеща. 

Знаейки какво следва Христос вървейки уверено по приетия път дава всеки отговор, изобличава (за който е готов да приеме) и укрепва с допълнителни наставления учениците Си. Тяхното завещание е да разнесат Святото Му Учение. Можем да „видим и преброим” всеки талант”, който Господ е дал в завет за всеки от нас, можем да се поучим, как е добре да ги похарчим. (Матей 25:14-30) 

Можем също да преценим колко от Светлината Му ще напълним в личните си „светилници”, в подготовка за Неговото идване. (Матей 25:1-13) Можем да разберем истината от тълкуването на многобройните Христови притчи, оставени чрез апостолите Му. Важно е да бъдем мотивирани, затова и подробно ни се разказват тежките пророчества, които Христос милостиво даде за хората Си, „за да не погине ни един от избраните”.

 (Матей 25:31-46; Марк 13:1-31; Лука 21:5-36) 

Целта на Господ не е жестоко сплашване, а милостиво отрезвяване и спасение на душите ни. Заедно с цялото тежко за четене и слушане пророчество, Той ни оставя и Своето свято обещание. 

 „И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите; и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата. Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.“ 

Матей‬ ‭25‬:‭32‬-‭34‬ ‭

Силата ни е в Него, заради Него и чрез Неговото помазание. Нека днес застанем пред престола, за да вземем всяко приготвено за нас слово и да осмислим за себе си – жертвата и пътя на Христос към Голгота. Бог е верен и ни очаква, за да бъдем отделени за Него във Вечността. 

Велик е Вторникът, който е преизпълнен с благодатно време и слова за всеки готов да ги чуе.