Двете страни на една монета са нещо, което ни дава възможност за категоричен избор в решенията. Когато вървим в пътя си тук, Бог ни е дал възможности за спиране, премисляне, покаяния и … „обръщане на монетата”. Дали можем да преценим коя страна избираме е въпрос на просветена преценка, както и на достатъчна светлина пред нас. Когато вървим по объркан път е възможно да спрем някъде по средата, но Бог е милостив! 

Случващото се в средата на нещо в живота ни винаги може да е достатъчно показателно и да ни даде шанс да прегледаме преминалото назад и очакващото ни напред (ако имаме добра светлина), за да преценим позицията си и да коригираме посоката си, ако сме се изгубили. Често в забързания (или в прекалено забавен) ход е нужно да спрем и да погледнем с трезви очи случващото се. 

Много показателни са преданията на апостолите за Великата Сряда – деня, в който Христос бе помазан от Неговата слугиня и деня, в който Синедрионът взе решението си за Неговото погубване.

Две страни – две решения, според избраната перспективата за желан живот. 

„А след два дни щеше да бъде пасхата и празника на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници ТЪРСЕХА СЛУЧАЙ да ГО УЛОВЯТ с хитрост и да ГО УМЪРТВЯТ.” 

Марко‬ ‭14‬:‭1‬ ‭

„И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от ЧИСТ, СКЪПОЦЕНЕН нард; и като СЧУПИ СЪДА, ИЗЛЯ МИРОТО на главата Му.” 

 Марко‬ ‭14‬:‭3‬ ‭

Две страни на една монета!

Сами можем да изберем своята „страна”. Как живеем живота си и какво избираме?!

Често нямаме яснотата на истинската перспектива, защото подобно на фарисеите следваме своите пагубни учения. Измисляме норми и правила, като отхвърляме очевидното, защото са заслепени очите ни или така искаме поради собствени въжделения. Заслепени сме с от презадоволеното ни ежедневие и разкъсващия, нестихващ глад на плътта ни. 

Още и още, и повече искаме да имаме, да сме и да достигаме, често катерейки се връз други хора или … върху собствения си „скелет”. 

Изборът, който е бил направен в Синедриона, е видим във всеки ден от светския ни живот. Улавяме Христос, за да го предадем, погубвайки собствения си шанс за избавление. Не можем да видим и да осъзнаем пагубните си действия и оправдаваме решенията, чрез които всъщност неосъзнато замазваме Истината пред собствените си очи. 

Имаме показан и друг пример за избор. Клетата жена, бързайки да помаже Христос, предусещайки случващото се – счупва съда с миро, за да не губи време. Съдбовните решения изискват и съдбовни действия. Никога няма да бъдем разбрани от всички около себе си, винаги ще има някой със задни мисли, който лицемерно да пресметне и угоднически да каже някоя друга „уронваща” вярата ни забележка. 

„А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото? Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и сумата да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея.” 

 Марко‬ ‭14‬:‭4‬-‭5‬ 

Истинската ни вяра не би позволила това да ни спре. Истински отработеното доверие и чистата ни любов към Господ, винаги, ще ни дава твърдото убеждение, че Той е с нас и това ще засилва надеждата ни за Спасение. 

„Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши ДОБРО ДЕЛО на Мене. Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение.” 

Марко‬ ‭14‬:‭6‬-‭8‬ 

Изборът към кого да обърнем сърцата си е ясен. За всеки познал Учението на Христос е ясно, че тук и сега се решава вечния път за душата ни. Изходното място минава през две различни порти. Едната е широката, която прави живота тук измамливо доволен и комфортен, но ни води в бездната на безхаберната тъма. Другата порта е тясна и често може да е не забележима. Понякога ще е трудно и ще трябва да я търсим със свещ, ще е нужно да внимаваме по пътеката към нея, защото може и да се хлъзнем в някое надолнище. Когато я намерим и отворим – тази порта ще ни отведе във Вечното Божие Царство. Там спасявайки душата ни, Господ ще ни настани на специално подготвеното за нас място. 

Изборът на посока е шанс, който Господ е дал и ни дава от деня на нашето раждане до деня на нашето прибиране. В безмерната Си милост Бог е предопределил възможности, които да използваме. НО! За да са в реална полза за нас е нужно да бъдем просветени в изборите, които правим тук, премисляйки и преценявайки последствията от предоставените ни възможности. 

Помазването или гонитбата? Мирото или сребърниците?

Двете страни на една и съща монета! Какво избираме? Възможно е да сме в средата и все още, докато е ден да променим избора в посоката си!!!