По средата на Страстната седмица Исус е във Витания. Сряда е средният ден от седемте според еврейските традиции.
Тя е БРОДЪТ, преминаването, свръзката с другите три дни от седмицата. Първи е неделята. Исус отново е в малкото селце, близо до Йерусалим. Витания или Витавара означава "място на преминаване, БРОД".
Той е в дома на Симон прокажения, който бе изцелен от Него. Около трапезата са насядали всички: учениците, Марта, Мария и възкресения Лазар. И заради чудото с него Йерусалим е още по-пълен с поклонници. Прииждат стотици хиляди от всички краища на страната. Търсещи да видят с очите си Лазар и преминат храмовото очистване преди Пасхата.
На БРОДА се вземат сърдечните решения. Преминаваш или падаш! Исус чака там. Тук, на мястото за преминаване, във Витания се счупват две човешки сърца, ходили с Исус три години по прашните пътища на Юдея и Самария. Видели всички чудеса на изцеление и освобождение, слушали наставленията Му в захлас, свидетели как се множи хляба и рибата на общите трапези, попивали ден след ден истините свише.Двама, докосвали се физически до Богочовека Исус.
Две сърца застават на БРОДА.
Едното е на жената (Йоан я зове Мария), която счупи алабастровия си съд.Пазеше го до днес. А после изля мирото от благовонен нард върху главата и нозете на Исус. С балсама – парфюм са помазвали телата в погребалните ритуали.Символ на власт, аромат на чист мускус, трудно добит, донесен от далечни земи, кътан за последно изпращане на скъп човек. Държеше го в крехък алабастров съд – млечно бял със златисти оттенъци. Женското сърце усети онази сила за мощно преминаване през брода на живота си.
Мария се покори на любовта, която е винаги само отдаване. Тя задвижи смело ръцете и го строши над Него. Пророчески говореше за смъртта на Исус!За счупеното Му тяло и благоуханието на Благата вест, която ще обикаля света! Стаята се изпълни с небесен аромат!Косите и разнесоха по главата и нозете Му благовонието на дървесен нард.Въздухът затрептя с аромат на преклонение и святост.Вдишваха го, пропиваха се с него и се чудеха.
А някои негодуваха, че това е прахосничество. Един от тях бе Юда Искариотски.Неговото сърце отдавна стоеше на БРОДА. Накланяно от лъжа, завист и гордост. Клатушкано от ръцете му, крадящи от касата. Сега падна от БРОДА: взе решение да предаде Исус на главните свещеници.Чакаше тридесетте сребърника и удобния случай.Сърцето му изля във въздуха отровния мирис на предателство и смърт. И на неговата собствена след дни.
На БРОДА се вземат решенията!Там, където по тясното минаваш реката, която е трудна за преодоляване. Но там винаги стои Исус и ни чака! Чака на трапезата живот, която Сам е вече подготвил.
Той Самият стана БРОД между земята и небето, за да се примирим с Бога! И разпънатото Му на кръста тяло е БРОД за всеки, решил да счупи алабастровия съд на живота си. Да избере Любовта да се излее към Бога и ближния. Да позволи благоуханието на спасението да напълни дните му тук и после във вечността.