"Бъдете всички единомислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни, смирени. Не отвръщайте на злото със зло или на хулата с хула. Напротив, благославяйте, защото знаете, че за това сте призовани – да наследите благослов. Защото който иска да се радва на живота и да види добри дни, нека възпира езика си от зло и устата си от измамна реч, нека избягва злото и да прави добро, нека търси мир и да се стреми към него, защото очите на Господа са обърнати към праведните и ушите Му към молитвите им, но лицето на Господа са отвръща от онези, които правят зло."

                           1 Петрово 3:8-12

В деня на Велика сряда Словото ни припомня две основни събития – искреното разкаяние на една блудница и предателството на Юда Искариотски.

Жената, носеща алабастрен съд с драгоценно миро, искала да засвидетелства почитта си към Господ Исус Христос. В бързината да не ѝ се пречи на доброто намерение, тя счупила  съда, за да се разлее по-лесно мирото, което струвало триста динария.

Господ Исус казва за тази блудница:

"Тя извърши добро дело за Мене, като помаза тялото Ми за погребение." 

И днес ние си спомняме за тази жена, която "дойде на себе си", осъзна греховете си и получи прощение на греховете си.

Какво направи Юда?

От никого не търсен, той отишъл при юдейските старейшини, които търсели начин да хванат Исус и да Го осъдят на смърт, и ги попитал:

 "Какво ще ми дадете, за да ви Го предам?" Дали му тридесет сребърника.

Този, който през цялото време с другите апостоли е бил с Исус, слушал поученията Му, видял чудесата Му, в един момент не само се отказал от Него, но Го предал на смърт за тридесет сребърника.

Докато спасената грешница, платила за скъпото миро, със сълзи на покаяние целувала нозете на Исус, предателят Юда продал за пари Учителя си с целувка.

Синът Човешки отива, както е определено, но горко на предателя…

Ние дали сме спасени или ще бъдем погубени?

Аз трябва да отговоря за себе си. Спасението е лично.