Истинността е основна характеристика на Бога. Сам Исус нарича Себе Си "истината".

Защо е важно ние да сме искрени и истинни?

Защо именно истината е наша сила? 

Защо тя е предпазно средство, когато се налага да вдигнем голям духовен товар? Неслучайно апостол Павел ни съветва:

„Стойте, прочее, препасани с истина през кръста."

Ефесяни 6:14)

Без колан може да се сецнем, да се изсипем, казано по народному…

Защо Господ Исус Христос каза на учениците Си да се пазят ПРЕДИ ВСИЧКО, от фарисейския квас, който е ЛИЦЕМЕРИЕТО (Лука 21:1)  и е обратното на истинността?

Защото, колкото и да е невероятно, лицемерието води до гарантирано демонично натоварване и то не с един, а с няколко демона. Числото 7 в по-долния цитат, говори, че това е Божие наказание, подобно на случая със завистливия цар Саул, измъчван от „зъл дух от Господа"

(1Царе 16:14).

Фактът, че познаваме добре Писанията, не ни предпазва от демонични влияния, а книжниците бяха сред хората, познаващи повече от всеки друг свещените книги и Закона.

Истината, че сме посветили живота си на Бога, също не е гаранция, че сме на прав път, ако имаме неискрени примеси на мотивите – фарисеите също бяха изпълнили ежедневието си с духовни занимания…

Макар привидно най-вещи и посветени във вярата, книжниците и фарисеите бяха предупредени сериозно, и доста нелицеприятно квалифицирани, от Господ Исус Христос:

„Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, ИСКАМЕ да видим ЗНАМЕНИЕ от Тебе. А Той в отговор им рече: НЕЧЕСТИВО и ПРЕЛЮБОДЕЙНО поколение ИСКА ЗНАМЕНИЕ, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона."

Следва изобличение на базата на примери с представители на други народи, които изобличени или впечатлени от мъдростта, са се покаяли и са приели истински вярата. И после Исус категорично заяви:

„Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена. Тогава отива и взема при себе си СЕДЕМ други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и ПОСЛЕДНОТО състояние на оня човек става ПО-ЛОШО от първото. Също така ще бъде и на ТОВА НЕЧЕСТИВО поколение."

(Матей 12)

Явно е, че нечестивото поколение иска знамение. 

Кои искаха знамение? 

Книжниците и фарисеите. 

Какво се случва с нечестивото поколение? То е с почистена, но празна къща, в която, в резултат от неприемането на истината, дошла под формата на мъдрост и изобличение, се намърдват седем бяса…

Вместо да приемат и живеят истината, фарисеите и книжниците я изпитваха. Искаха доказателства, проверяваха силата и ефективността й във външния, вместо във вътрешния си свят…Не искаха да са "безквасни хлябове от искреност и истина." (1Коринтяни 5:8)

Ето защо преди всичко трябва да се пазим от фарисейския квас, от това, което ни прави да шупнем, да бухнем, да се надуем, да изглеждаме по-обемни. Било то познания или заетост с духовни дейности.

Само истината може да ни освободи и да ни запази свободни.  Да ни предпази, когато се занимаваме с духовни упражнения, да не се сецнем, да не се повредим повече, отколкото хората, които хал-хабер си нямат от духовност…

Истина и искреност.