НАЙ-ЗНАМЕНАТЕЛНИЯТ ПЕТЪК

Небето поклони се и се сви, 

а слънцето засрамено отстъпи,

нападаха и ярките звезди,

луната помрачена се захлупи…

Във танц са островите, планините.

И всеки – цар и роб, умника и глупеца,

затича да се скрие в пещерите,

за да не вижда той лицето на Агнеца.

Завесата е дръпната и пречка няма

и сцената свободна е – там Царят е един!

И всички са затулили устата няма –

в' величие и гняв пред тях е Божий Син!

В небето стана пълна тишина –

по-страшна от най-страшното рикание…

– Защо си млъкнал, Боже Ти сега?

За мъст невиждана е туй знаменование…

Мълчат… И Той мълчи… А как крещяха –

със съвестите слаби бяха в спор

и от гласа Му тих не се бояха…

Мълчи сега, а те са със уплашен взор…

След малко тишината ще престане

и тътен, град и сяра ще се сеят, 

кошмар и ужас на земята ще настане,

щом ангелите чашите излеят…

Мълчанието Твое ужасява…

… но и гърмежът Ти е толкоз страшен…

Защо приеха Словото за плява

и тихият Ти глас – за безопасен?