Всяка минута някой напуска този свят и някой идва.

Всички сме на „опашката“, без да го знаем или знаейки правим неимоверни усилия, за да го забравим…

Не сме знаели, когато сме си чакали реда да се родим и не знаем кога точно ще ни дойде времето да си отидем.

Веднъж се случва това!

Веднъж надолу и веднъж нагоре!

И след това настава съд.

Съд за какво?

Не се ли съдят само виновните?

Ами да, невинните вече са преминали през съд, чрез проявеното си позитивно отношение към кръста на Исус Христос. Точно за това са били оправдани, направени са невинни и няма да отидат на съд!

Е, ще бъдат съдени, но така, както спортистите ги съдят!

Справедливо класиране, в което се раздават медалите и се обявява на кое място са достигнали чрез достойния живот, който са живели в своята вяра в Спасителното Дело на Христос!

Никога не знаем, наредени на опашката за нагоре, колко хора са пред нас.

В един момент, когато се усетим, че ни наближава редът, не можем да се преместим в задната част на линията.

Колкото и да ни се иска, не можем да излезем от линията.

Не можем да избегнем линията.

Дошли сме в един ден и един ден ще се наложи да си ходим.

Готови ли сме?