Всеки един от нас е бил Тома „неверни“. И е в определени мигове. И ще бъде. Защото сме хора от плът в път. Хора несъвършени, но докоснати от Съвършения Бог.
Всеки е имал своята Томина неделя. Случва се и ще я има! Защото сме човеци в пътуване към небето. И няма защо да го крием, да се срамуваме или обвиняваме от съмнението. Още по-малко да го заклеймяваме като грях!
Великите мъже и жени на вярата са имали съмнения и колебания. Всички до един! Но са останали верни на вярата докрай. И са изпълнили мисията си. Четем за живота им в свещените книги и се учим от тях.
Тома бе наречен още Близнак на Исус. „Защо?“- знаят само очевидците на онези събития. Той пропусна първото явяването на Исус. „Защо?“ – знае само Бог. Сигурно за да ни покаже как Той ни вижда, а не как ние се виждаме дори в трудните ситуации. За да имаме това блаженство на изкупени и оправдани деца, винаги чути от Него!
Дидим не бе сред учениците в деня на Възкресението на Исус. Един от най- верните и смели бъдещи апостоли не видя Възкръсналия си Учител!А беше първият, готов да тръгне с Исус към Юда и да умре с Него. Предан до смърт през трите години служение. Ще Му остане верен и след Възнесението, когато поеме пътя към Индия. Ще премине през земите палестински, носейки на народите Евангелската вест за спасение. Ще умре мъченически, намушкан с копие, опитвайки се да основе църкви в далечните земи на Индийски океан.
Тома не видя с очите си, но чу за Възкресението на Христос от тях. Видя радостно озарените им лица. Вдиша въздуха на чудото, станало в заключената одая. Мъка, разочарование и болка изпълваше сърцето му: как е пропуснал това! „Всички видяха, само аз – не!“
Не неверие крещи в смело хвърлената ръкавица:
„Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам."
Йоан 20:25
Не, не съмнение, а много ревностна любов. Смело извикана любов, честно изповядана липса на още малко вяра. Не скрито и стаено неверие, а изповядано и признато!
– Господи, покажи се и на мен! Имам изгарящата нужда да Те видя, да Те чуя отново, да Те докосна!Да Те съпреживея в този миг! Не че не вярвам, Господи! Не че съм забравил думите Ти! Или чудесата и знаменията! Имам нужда да горя с Теб!Имам нужда да дойдеш ЛИЧНО за мен! Да падна на колене и кажа: „Господ мой и Бог мой!“
Помогни ми да мина през най-трудното! Да приема Тебе, Възкръсналия Бог! Нужни са на вярата ми Твоите рани от гвоздеите, които да влязат в очите ми, както са и в сърцето ми.
Да ги пипна с порите на кожата си.
Да сложа ръката си в ребрата Ти!
Да убедя тази плът, че Ти надви смъртта! Смили се над моята болка, че ме нямаше тогава!
Дай ми да Те преживея, Господи, Тебе – вече Възкръснал мой Бог!
Исус чу изреченото честно „Ако не видя….“.
Той винаги чува болката и липсата човешка. И побърза да се яви след осем дни. Не за да укори!
А за да задоволи нуждата, да прости, утеши и настави. Защото Исус вижда сърцето, което копнее да вярва без остатък. Честно, смело и дръзко! И знае с какво съмнение се бори всяка човешка душа. И иска да я спаси от него.
Знае, че във всеки човек живее един Тома, вярващ Тома! Знае, затова и отиде на кръста.