„Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми, и не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.”
Псалм 31:7-8
Едно от нещата, свързани с преживяването на ракова диагноза, е, че тя се усеща по-скоро като утеснение, като притискане, отколкото като „просторно място“ за живеене. На теория всички знаем, че сме смъртни, но в ежедневието много от нас не живеят с тази мисъл. Като баща на две деца съответно на една и три години, бях склонен да мисля за следващите няколко десетилетия като за отворен простор, предполагайки, че ще видя Нети и Натаниъл да растат, да съзряват, да завършват гимназия и т.н.
И това може да се случи, ако Бог пожелае – аз определено не губя надежда за тези неща. Но когато си диагностициран със заболяване, което прави перспективата за живот през следващите десетилетия по-несигурна, кръгът започва да се стеснява. Усещането е сякаш светлините в отдалечените стаи изгасват или по-скоро започват да мигат. Това са стаи, за които си предполагал, че ще бъдат там, за да преминеш през тях през следващите години. Пространството започва да се усеща по-стеснено, по-ограничено.
Не всички тези стеснения са лоши. След поставянето на диагнозата някои неща, които са маловажни в общата картина, не заслужават особено внимание. Други части от живота ми, като вярата, семейството, приятелите и призванието, са много важни. „Стесняването“ може да бъде място, където да приоритизираме най-важното. Но дори и да направим това, то все още може да се усеща като малко, намаляващо място, което заемаме.
В светлината на всичко това е важно да си спомним за един особен вход, който християните имат към този псалм – че чрез Божията победа краката ни са поставени на „широко“. В крайна сметка да бъдем и да живеем в Христос означава да живеем на най-просторното място, което можем да си представим. В нашата култура да съсредоточиш доверието и любовта си в една-единствена надежда – Исус Христос – се струва на мнозина ограничено или рисковано. Но поради това Кой е Исус Христос, да живеем в Него означава да заемаме широко, обширно място.
В Откровение 21:6 възкръсналият Христос казва: „Аз съм Алфата и Омегата, началото и краят. На жадните ще дам да пие даром от водата на живота.“
В Колосяни 1:16-17 се казва, че „в Него е създадено всичко на небето и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти – всичко е създадено чрез Него и за Него. Самият Той е преди всичко и в Него всичко в Него се сплотява“.
Какво може да бъде по-широко и по-просторно от това – да живееш в Христос, Алфата и Омегата, Този, чрез Когото всичко е създадено и в Когото всичко се сплотява?
Какво може да бъде по-широко и по-просторно от това да участваме в Неговия живот чрез Светия Дух?
Какво може да бъде по-просторно от това? В Христос Бог наистина ни е дал „широко място“ за живеене, което побеждава смъртта и греха, така че имаме основателна причина да се „радваме и веселим“ в любовта на Господа.
През следващите месеци отново и отново се връщах към тези теми: истински плач и истинска радост в Божиите обещания – обещания, които, така както са изразени в псалмите, са основа за прослава, доверие, но също и за оплакване и ридание; обещания, които намират своето изпълнение в Исус Христос и в живота в Него чрез Духа. Но този живот в Христос, макар и изобилен, не може да се измери с продължителността на един земен живот.
Следва продължение…
Превод: Радостин Марчев
Todd_Billings е доктор по богословие от университета Харвард. Активен е в местната църква, особено в областта на грижата за бездомните и подпомага служението в Уганда. През 2009 г. двамата със съпругата му служат като мисионери в Етиопия, където осиновяват момиченце. Диагностициран е с рак през 2012 г. и посвещава 2 от книгите си на темата, споделяйки своите преживявания, за да насърчи хора, които се борят с тежки заболявания.