Когато философстваме по житейски въпроси в спокоен период е лесно да теоретизираме вярата и живота си. Добре е да знаем, че ще дойде момент, когато ще е нужно да приложим цялата си теория. Тогава или можем да се опрем на Божието неотменно обещание, или ще се изгубим в лабиринтите на собствените си съждения.
Христос е оставил за нас пример, кърваво подпечатан в Завет, чрез който ние можем да спасим душите си и да се научим да насочваме погледа си към небесните неща. За земните Той ни оставя уверението, че те са нужни за преживяване, защото, чрез тях ще изградим образа, за който сме предопределени.
„Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога, та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие. Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.”
Евреи 10:12-14
Раните, които всеки човек носи, не биха могли да бъдат изцелени без Божието благоволение. Никой от нас не е безгрешен и няма човек, който да не е съгрешил. Точно поради тази причина, Бог изпрати Единородния Си Син, пожертва Себе Си в човешки образ, за да можем да имаме надеждата за спасението. Как би могло да стане приемането на Божията Истина, ако не се опитаме да потърсим, ако не дадем духовен „кредит” за личната си вяра. Господ е Вездесъщ и Всеотдаен. Ние ще получим стократно повече от това, което сме пожертвали.
Илюзия е, че можем да запълним духовната си празнина с многото придобивки, удовлетворени потребности, с духовни учения и всякакъв тип храна, която само залъгва основния ни глад. Дори с цялото знание, което може да открием и дори да ни се разкрият по Негово благоволение висши тайни, това не би могло да потуши духовните ни бури, когато нямаме в сърцата си истинската Любов.
Може да я желаем, може да я търсим, да я прокламираме или проповядваме, но нейната същност се разкрива дълбоко в сърцата ни, чрез всяко земно проявление. Това ни прави верни, устояващи и всеотдайни към тези, които се нуждаят от Святата любов, точно колкото и ние. Бог я донася до сърцата ни посредством хора, които е поставил в точните моменти около нас. Те могат да се променят, могат да грешат, но Господ никога не е объркал тяхното предназначение. За да успеем в това скъпоценно прозрение се нуждаем от истинската вяра, която ще ни прави жертвоготовни за Неговия път и жадни за духовен напредък.
Лесно е, когато сме на слънчевата поляна в живота си, с добрите си моменти, но те се променят, поради нуждата от личен отскок. Понякога, може да се появи вятър, който да донесе облаци, може да ни застигне порой, може и да ни обжари ярко слънце, но Бог винаги е в съвършен контрол. Неговият божествен вятър е вятърът на промяната – нужен да разпръсне облаците на моменти, нужен и да доведе до нас такива, за да можем, докато е време да пречистим душата си и да потърсим истината, която ще ни освободи от плътските ни вериги и ще даде на живота ни пълноценен смисъл.
Трудно се живее в трудно време, ако стоим и чакаме то просто да премине. Трудното време изисква трудни решения, чрез които да преминем напред, търсейки прошката за нещата от живота си назад и споделяйки любовта си с другите по пътя ни напред. Днес може да е трудно време за някои от нас, но тази трудност е благодатна и може да донесе истинското Божие блаженство, ако и когато я споделим с Господ! Бог е верен!