„Да! Ако и да живее човек много години, нека се весели през всички тях; Но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета. Весели се, младежо, в младостта си и нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, и ходи по пътищата на сърцето си, и според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд. Затова отмахни от сърцето си досадата, и отдалечи от плътта си всичко що докарва неволя; Защото младостта и юношеството са суета.”

                       (Еклисиаст 11:8-10)

В края на книгата авторът приключва своя „мисловен експеримент“ и отново ни връща към темата за Бога. Но той продължава да ни напомня колко объркан и разбит е светът.

В тези стихове той дава набор от практически насоки за това как да се наслаждаваме на живота въпреки всичко. Колкото и години да живее някой, нека се весели през всички тях.

Как да направим това?

Първо, да бъдем реалисти. Не помни дните на тъмнната, защото те ще бъдат много. Трябва да очакваме не само моменти на скръб, но и това, че дори да вярваме в Бога, животът понякога ще ни се струва безсмислен. Това е признание, че дори вярващите са „подчинени на немощ“ (Римляни 8:18 и сл.).

Ние не сме създадени за свят на смърт, на загуба на любовта, на насилие и самота. Трябва да помним, че от тази страна на небето и Съдния ден голяма част от живота ще ни се струва суетен и безсмислен.

Първият съвет е: Не позволявайте на времето на мрака да ви завладее напълно. Този свят няма да продължи вечно.

Как оцелявате в мрачните времена в живота си? Използвате ли ги, за да израствате във вярата или просто търпите, докато те свършат?

Молитва: Господи, не знам защо винаги се изненадвам от страданието. И Твоето Слово, и здравият разум ми казват, че дори в добри времена, то винаги е близо. Не позволявай на мрачните времена да помрачат сърцето ми, а по-скоро нека ме научат на мъдрост. Амин.

Превод: Радостин Марчев