Предишната част можете да си припомните тук.
Посетих конференция в Детройт, посветена на моя рак – множествен миелом. Конференцията повдигна медицински и богословски въпроси: Какво означава този рак за начина, по който гледам на бъдещето? Дължи ли ми Бог дълъг живот? Какво би означавало да кажа, че изобилният живот в Христос не може да бъде ограничаван до продължителността на моя земен живот?
Прекарахме добър уикенд на конференцията в Детройт. „Добър.“ Е, може би това не е най-доброто описание, но времето, прекарано заедно през уикенда, беше приятно и изпълнено с благодат, а конференцията беше много информативна. Тя включваше презентации за прогнозата, химиотерапията и страничните ефекти, трансплантацията на стволови клетки, лечението при завръщане на болестта след ремисия и т.н. На моменти беше окуражаващо, а на моменти отрезвяващо.
Понякога беше едновременно окуражаващо и отрезвяващо.
За да добиете представа как може да бъде и двете, в един момент презентаторът говори за множество нови лечения на множествения миелом, които са се появили през последните петнадесет години, и след това цитира, че средната продължителност на живота след поставяне на диагнозата се е удвоила през последните десет години. Удвоена. Това е добре! Групата избухна в аплодисменти. Но всичко това е въпрос на възприятие.
Ако бях влязъл в стаята преди два месеца (преди да се появят каквито и да било лоши признаци от кръвните ми изследвания) и ми бяха казали, че [новата] средна продължителност на живота се отнася за моето състояние, щях да бъда изключително притеснен. Но въпреки това благодаря на Бога за многото изследователи на рака, които постигат истински напредък в борбата с това заболяване, и за обнадеждаващите знаци за много лекарства, които в момента са в процес на клинични изпитания.
Що се отнася до това колко години ще живее човек след поставянето на диагнозата, това е нещо, което пациентите обикновено искат да знаят, но лекарите са много по-предпазливи в оценките при множествения миелом. Мога да проследя общата „медианна“ продължителност на живота, но това би могло да бъде подвеждащо, тъй като трябва да имам предвид, че „медианната“ възраст за поставяне на диагноза е между шейсет и пет и седемдесет години, докато аз съм на тридесет и девет. Могат да се направят няколко теста, за да се разбере малко повече за това колко агресивно е конкретното заболяване (то варира при различните пациенти). Ще попитаме за тях. Но цялата тази информация и спекулации се случват под общия, мигащ червен знак, който гласи „Не знаем!“ за това колко дълго ще живее пациентът с множествен миелом (или който и да е друг!).
Това място на незнание понякога се усеща като гъста мъгла. Може да ми останат пет или десет години, или пък десетилетия. Кой знае? Не и аз. Ние принадлежим на Бога – Алфата и Омегата, Който държи времето в ръцете Си, но ние не сме Бог. Ние сме смъртни и не знаем кога ще умрем. Всички ние, независимо дали го осъзнаваме, или не, живеем в мъгла. Като създания ние не живеем в света като личности, които го притежават, а като временни настойници на добрите Божии дарове. Точно сега аз съм настойник на прекрасните Божии дарове – съпруг на Рейчъл, баща на Нети и Натаниел; прекрасния дар на приятелите и другите членове на семейството; невероятната привилегия на работата и призванието да обучавам семинаристи и да пиша за църквата и академията. Всеки ден идва при нас от милостивата ръка на Бога – той е дар, независимо дали е последният ни ден или просто един от многото години.
Но да живеем в реалността, че всеки ден е дар, означава също така да осъзнаем една сурова, дълбоко контракултурна библейска истина: че Бог не е наш длъжник. Божият отговор на опита на Йов да се съди с Него показва това. „Къде беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен. Кой определи мерките ѝ? (ако знаеш)„ (Йов 38:4-5).
Бог е Бог, а ние не сме. Йов отговаря не като се покайва за своя плач (защото Божият народ може и трябва да плаче), а като признава, че Бог е Бог и не е наш длъжник. „Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си. Веднъж съм говорил, и не ща да отговарям вече, Дори дваж, но няма да повторя.“ (Йов 40:4-5).
Със сигурност Бог не е капризен или незаслужаващ доверие. Бог се е разкрил като благодатен в отношенията си с творението, с Израил и в Исус Христос. Триединният Бог се обвързва със заветни обещания, които ни включват, обгръщат и държат в общение, което грехът и смъртта не могат да прекъснат. Бог е верен на тези обещания, изпълнени в Исус Христос. Но това не означава, че нещата ще изглеждат „справедливи“ или че сме защитени от всички настоящи последствия на греха и смъртта.
Бог не е наш длъжник. Той не ни „дължи“ определен брой задължителни години живот; Христос ни обещава, че няма да ни остави сираци (Йоан 14:18), но не и че всеки от нас ще изживее американската мечта, ще се пенсионира удобно и ще се потопи във всички етапи на живота, които смятаме за „нормални“. Всеки ден е дар. Всяка година е дар. Всяко десетилетие за всеки от нас е дар, който идва безвъзмездно от Божията ръка, а не от правото ни да живеем „нормален“ живот или продължителност на живота.
„Изобилният живот“, който Христос дава (Йоан 10:10), не се измерва и не се съдържа в години или продължителност на живота.
Следва продължение…
Превод: Радостин Марчев