В Тит 2:2 апостол Павел препоръчва за възрастните християни да са здрави във вярата, но и в любовта и в търпението. 

Принципно е ясно какво означава да имаме здрава, солидна, правилна вяра.

Търпението е следствие от това, че имаш здрава, правилна любов. 

Защото любовта дълго търпи. 

Бог, Който е любов, е преди всичко дълготърпелив.

Да си здрав в любовта, обаче, ми се вижда сложна тема по човешки. 

Всеки си има своите травми, недоверие, предоверяване, търсене на своето, чакане на обратна връзка, проблем с обвързването или с обсебването, със споделянето, откровеността, даването и вземането (което също може да е проблем в едно отношение), и т.н., и т.н.

Усетим ли проблем в любовта (в семейството, приятелството, съслужителите, с брачния партньор), е време да се обърнем към Бога да стабилизира емоциите ни, да ги оздрави, да вземе в контрол сърцето ни, мислите ни, нагласите ни, както и тези на отсрещната страна, а и взаимоотношението като цяло…

И търпение му е разковничето. Постоянство, твърдост в устояването в любовта, в усъвършенстването ѝ, докато стане стабилна и здрава като КАЧЕСТВО НА ЛИЧНОСТТА, а НЕ като конкретно ОТНОШЕНИЕ към конкретна личност. 

Защото любовта е ХАРАКТЕРИСТИКА, качество, а НЕ САМО ОТНОШЕНИЕ. Защото и Бог не просто ИМА любов. Той Е любов.

Апостолът не очаква здрава любов от младите, а от старите….

Защо?

Истинската, дълбока, зряла, търпелива, здрава любов не идва в миг на око, току-така, без преди това да са се извършили трансформации в характера, в личността ни, без да е свързано с натрупан опит и умения как да общуваме, как да опознаем себе си и другите…