Божието проявление и реално присъствие, често се изразява чрез хора дошли до нас. Неслучайно втората заповед, която Христос ни оставя, е да обичаме другия като себе си. 

Изпълнението на тази заповед на практика изпълнява останалите старозаветни Божии заповеди. Човек, който със сърцето си припознава Бога, и може в делата си да засвидетелства свята любов към другите, практика изпълнява Писанието. Проявлението на Бога в живота ни чрез заобикалящите ни хора е свидетелство, за всеки, дръзнал да Го потърси. 

Рядко осъзнаваме сериозността на мислите си към другия. 

Не разбираме, че един неволен поглед на завист може да смути силно сърцето на другия човек, а нашия собствен мир би бил нарушен. 

Не разбираме, че дума, която сме казали може да нарани до толкова, че да отвори поле за действията на дявола и в двете души. 

Не разбираме в нужната дълбочина, как действията ни се предизвикват от лошите мисли, от тщеславието, от егоцентризма и от самолюбието. 

Човешката гордост обслужва единствено плътта ни и ни хвърля в бездната на тъмната човешка алчност и суета. Оставил се на гнилостта на плътските претенции и егоцентрични съмнения човек се потапя в тинята на греха, с надеждата … някак да се удовлетвори. 

Резултатът не закъснява, временното задоволство изисква своята цена, изстисква капките светлина и захвърля човека да се чувства отново изключително самотен в търсенето на лично „извисяване”. 

Един е, Който ще ни спаси от собствените ни съмнения, претенции, страхове и грехове! 

Бог ни очаква!