„Облегни се на Господа, и чакай Него, не се раздразнявай … Престани от негодуванието, и остави гнева. Не се раздразнявай, понеже това води само към злотворството.“
Псалми 37:7-8
Проблемът с раздразнението е изпитан в ежедневието през различни ситуации и да, точно така се получава. Веднъж раздразнен човек сякаш волно или неволно се оказва в плен на гнева. Там вече нещата са непредсказуеми.
Неслучайно апостол Яков съветва в 1:19:
„Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи.”
Опитите да се справим с подобни състояния или по-точно неуспешните опити, е възможно да ни донесат неудовлетворение и тревога.
Работата, която трябва да свършим вътре в себе си, дава добри резултати тогава, когато не се натоварваме психически с това. Просто виждаме къде имаме нужда от корекции и се оставяме в Божиите ръце. Той ще ни отведе по чистата пътека, така както ние сами не бихме могли да я изчистим, за да минем. От нас се изисква обективност в преценката, категоричност в решенията и активност в действията. Всичко друго Бог ще подреди по най-съвършения начин, за да се справим със себе си и да получим мира си.
Доверието в Него, осъзнаването на Неговата сила и укротяването на егоцентризма ще ни отведе до долината на спокойствието. Там където ние ще бъдем в съвършения Божий мир, ясно разбиращи ролята в живота си. Това би ни направило много по-полезни и добри. Спокойният човек е по-отзивчив и благороден в постъпките си, носи добри послания около себе си, умее да дарява любов и така изпълнява най-важния закон, който може да промени света.
Спокойствието и кротостта не са “модерни” в съвременното ни общество, но са изключително полезни за нас самите. Чисто прагматично, те ни съхраняват и пазят от неволи и болести, а в духовното измерение за хората със съвършен мир е дадено и заветно обещание. Нека получим обещаното, то е пред нас.
„Но кротките ще наследят земята, и ще се наслаждават с изобилен мир.“
Псалми 37:11