Прочетох някъде “Бъди причината някой да повярва днес в Божията добрина”.

То е много хубаво това, обаче… Kак ставаш причина някой да повярва в добрината на Богa, когато ти самият (който си жив, благодарение на нея, впрочем) не искаш да направиш следващата крачка и да я покажеш тази добрина точно в момента, защото ти е писнало?

И точно днес ли, пък, аз да съм причина за това?

Защо аз?

Докога?

Когато питаха Христос до колко пъти човек да прощава на брат си и Му подадоха готовия отговор “до 7 пъти ли"” с надеждата да е до 7, за да може после да издевателства над него, Господ Исус ги изненада.

Той има съвсем друга представа за прошката (и слава Богу!). Господ Исус им каза да прощават до 70 пъти по 7 на ден.

Човееееек… Подиграва ли с нас Божият Син? Да прощавам почти по 500 пъти на ден?! Че откъде толкова много спокойствие, добрина, любов в мен? Откъде? Усещам как ме напада истерията.

Не мога. Да не говорим, че има моменти, в които дори не искам.

Слава Богу, че няма да прощавам с моята прошка. Нито ще показвам моята добрина, а Божията.

Защото, който се нарича с Божието име – християнин – и Божият Дух живее в него, ще може да прощава с Божията прошка и ще може показва Божията добрина. Защото не взема от своите си запаси на добрина и любов, а от Божиите, които са неизмерими.

Защото така направи Господ Исус Христос. Прости хиляди пъти по хиляди, като взе всяка една моя грешка и я прикова със Себе Си на кръста. И ми даде уверението, че, докато съм с Него, Той ще е с мен. Дори и да не съм с Него, Той пак обича до край и ме търси и чака да се върна у дома…

Бъди причината някой да повярва днес в Божията добрина!