„Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда; Затова отричам се от думите си, и се кая в пръст и пепел.” 

                                         (Йов 42:5-6)

Бог се появява и започва да говори. Той просто казва, че е създал и знае всичко – за разлика от всеки друг. Йов очаква обяснение, приятелите му очакват осъждане, но Бог не дава нито едно от двете. По този начин моралистите са опровергани, но, естествено, и циниците, които казват, че Бог е отдалечен. 

Самият факт, че Бог не осъжда Йов, доказва, че страданието не е било наказание. А фактът, че Бог дори се явява, без Йов да е поразен, също е доказателство, че заради вярата си той е в правилни отношения с Бога.

Йов се разкайва, но не за греховете си, за които никога не е ставало дума. По-скоро той се отказва от своето самооправдание, като оттегля искането си за обяснение. Ако Бог го беше дал, Йов може би щеше да се изкуши да се подчини на Бога заради цялата безкрайна слава, която му е изявена. Вместо това Йов казва: „Ще Ти служа само защото си Ти“. Йов обича Бога единствено заради Самия Него. И Сатана е победен.

Когато се срещнете с живия Бог на Библията чрез Неговото Слово и Неговия Дух, всяко извинение, искане и оплакване умира в сърцето ви. Той е Бог. Той те обича. Ако представата ви за Бога е твърде незначителна, молете Го да я разшири.

Молитва: Отче, това, от което най-много се нуждая, не са причини и обяснения, а ясен поглед към Теб – такъв, какъвто си в цялата Си святост, величие и слава. Просвети очите на сърцето ми, за да мога да виждам Твоята слава чрез вяра. И това ще бъде достатъчно.

 Амин.

Превод: Радостин Марчев