Единствената реалност е любовта.
Ние живеем в Божията любов, чрез нея и заради нея.
Макар и невидим, Бог ни дава жизнено дихание, слънце, въздух и всичко останало. Ако оттегли за миг грижата Си към нас, бихме изсъхнали като цвете.
Това, което се опитва да ни причини врагът чрез обстоятелства и човеци, е само бутафория – нещо нетрайно и временно. То рано или късно ще бъде пометено от мощната сила на Божията любов
В книгата Песен на песните четем:
" Защото любовта е силна като смъртта…Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи."
(Песен на песните 8 гл.)
Само е важно да останем в тази реалност на любовта, в това измерение и откъм светлата страна…
Да продължим да обичаме, сякаш не са ни обидили, не са ни наранили, не са ни отблъснали, онеправдали или ощетили.
Омразата е временна и бива победена чрез любов.
"Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто."
(Римляни 12:21)
Какво ни коства, ако загърбим честолюбието, обидата, търсенето на своето?
Няма ли да останем по-леки, по-светли, след като се освободим от тях?
И тогава ще открием, че любовта не си е отишла, а просто е била свита и изтласкана в ъгъла от агресивната, емоционална вихрушка на гнева, огорчението, обидата.
Светло и леко…
Не си ли заслужава?
А когато оставим на Бога болката, Той има грижата да ни анестезира с голяма доза любов.
Дякон Стефан, молейки се за убиващите го с камъни, видя небето отворено, лицето му стана като ангелско и явно без болката, която нормално би трябвало да се изпита, когато те убиват с камъни, предаде дух на Бога…
Тази история, която четем в Деяния на апостолите, глава 8, е добър повод за размисъл…
Бог е любов.
Единствената реалност е любовта.
Нашата глава – Исус, от любов към Отца и към нас, претърпя всичко като знаеше "че от Бога е излезъл и при Бога отива" (Йоан 13:3).
Знаем, че при раждане първо излиза главата, но неизбежно я последва и тялото. Ние, като Негово тяло, би трябвало да преодоляваме всичко, знаейки същото – че от Бог сме излезли и при Него отиваме, а там ще преминем само, ако сме споени в едно с главата и останалите части на тялото чрез любовта…
Неприятностите и лошите взаимоотношения са временни.
Любовта е вечна…
Да живеем като вечни, а не временни…