Отново звънна училищният звънец и детските ята се устремиха към светлите дворци.

Отново класните стаи се изпълниха с весели гласчета,  грейнали очи и слънчеви усмивки.

Отново ласкавите учителски ръце са безсилни да обгърнат огромните пъстри букети. 

Преливат от трепет и щастие учителските сърца.

На това щастие повече от всеки друг имаш право ти, Учителю-ветеран.  

Ти, който години наред си се раздавал и си градил всяка ученическа личност ден по ден, трудно и упорито.

Ти, който си оставял във всеки твой ученик по нещо от себе си.

Училищният звънец вече не те вика, но твоето неспокойно сърце  те носи винаги натам. Мислено заставаш пред катедрата и събираш като фокус детските погледи… 

Но няма ги в училищната сграда твоите ученици – полетели са към бъдещето те. 

Заедно с тях си полетял и ти – вечно млад и вечно неспокоен. 

Ти, който си пренасял винаги бъдещето в настоящето, претворявал си мечтите във дела.

Бъди щастлив, Учителю! Радвай се на своите плодове, защото ти отгледа житните класове, от които е направен хляба насъщен сега!

Бъди горд, че си дал своя дял на Родината!

Бъди здрав и все така жизнен!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, УЧИТЕЛЮ ВЕТЕРАН!