„Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?”

                                                         (Притчи 27:4)

Този текст казва, че ревността може да бъде по-вредна от гнева. Защо? Завистта е желание да притежаваме нечий чужд живот. Но тя не е само това. При завистта ние не просто искаме живота на другите хора, а се възмущаваме и им завиждаме за техния живот.

Чрез похвалата ние признаваме хората, които са по-добри от нас, и се радваме на това. Но в завистта разпознаваме хората, които са по-добри от нас, и се изпълваме с горчивина. Джон Гилгуд, великият британски актьор, в автобиографията си казва: „Когато сър Лорънс Оливие изигра Хамлет през 1948 г. и критиката се възторгна, аз се разплаках “.

Завистта означава да си нещастен от щастието на другите хора. Завистта плаче заради тези, които се радват, и се радва, ако те плачат. Тя е точно обратното на благочестивото състояние на ума (Римляни 12:5). И най-добрият начин да я спрем, е да погледнем към Исус, за Когото наистина може да се каже: „Във всичките им скърби Той скърбеше“ (Исая 63:9).

Има ли някой, за когото смятате, че живее живот, който вие заслужавате повече?

Дали това убеждение и усещане намаляват в някаква степен щастието ви?

Какво можете да направите по този въпрос?

Молитва:

Отче, нуждая се от способността да се радвам за хората, имащи това, което аз силно желая. Това е любов, на която не съм способен, но без нея наистина не мога да живея. Не искам да живея в негодувание.

Помогни ми, Господи! Амин!

Превод: Радостин Марчев