Влизането в Обещаната за теб земя е зашеметяващо тихо. А идва оглушително неочаквано. Защото ти е обещано от Необозримия и Неизследим Бог. 

Влизането звъни победоносно като отблясъците в кристална зала. Величествено е като пода, по който Някой е застлал за теб скъпоценни камъни. Отмаляваш и се свличаш от величието на подаръка си.

Влизането е уханно като полъха на музика, който литваш да хванеш, но той е вече в ръцете ти. Като тревожното очакване да стъпиш на твърдо в снижаващ се самолет. Като вързопа от отшумяваща болка и нега след раждане. Като палещата тръпка на влюбването без мисъл и посока.

Влизането в Обетованата земя отнема думите, които си мечтал някога да изречеш. Те са недостатъчни, невъзможни, не можещи и не казващи вече нищо.

Влизането отнема силите на нозете ти, които вече нямат нуждата да вървят. Те трептят с всички нюанси на изумлението, радостта и благодарността. Не смееш и не искаш да мръднеш от тази земя в душата ти, в нозете ти, в духа ти. 

Искаш да държиш този миг на пророкувано и изпълнено обещание в ръцете си. Но не можеш да ги вдигнеш. Защото осъзнаваш, че не с тях ти получи това. 

Очите ти се пълнят с Любовта на сътвореното чудо и не искат съня да ги завие. 

Ушите ти кънтят от възторга на небето, което се радва с теб. Трептиш и вибрираш с цялото си същество и дъх в честотата на извиканото влизане. В чудото на незаслужената Милост, която ти е дала щедро.

Влизането е онова благоговейно пристъпване в Жертвата на безусловната Божия любов, което те съблича от всички съмнения и терзания. Обезоръжен си и оставаш гол под нейната сила.

Само сърцето ти търси Невидимия Сърцеведец! 

За да бъде чуто поклонението му!