В християнския свят по-голямата част дългия период между Птоломей и Коперник е преминал в спорове относно естеството на Бога и в борби за църковна власт. Авторитетът на църковните отци и господстващото вярване, че Писанието съдържа цялото познание обезкуражавало всякакво изследване на природата…Това безразличие продължило до края на 15 век. Дори и тогава нещата не се подобрили значително. Водещите мотиви били от съвсем различен вид. Те се коренели в търговското съперничество  и въпросът за формата на земята най-накрая бил решен от трима моряци: Колумб, да Гама и преди всичко, от Фернандо Магелан.

С падането на Рим и началото на тъмните векове географията като наука изпада в хибернация, а Ранната църква направила твърде малко, за да я измъкне…Стриктното библейско тълкуване, съчетано с непреклонен патристичен фанатизъм довели до теорията за плоска земя, чийто център е Ерусалим, а Едемската градина, от която изтичали реките на рая, се намирала някъде в периферията.

Обхваналият цяла Европа феномен на научна амнезия…измъчвал континента от 300 до поне 1300 г. сл. Хр. През тези векове християнската вяра и догма подтискали представата за света, която била изградена бавно, толкова трудно и толкова добросъвестно от древните географи.

Смятали ли са хората през средните векове, че земята е плоска? Със сигурност по-горе цитираните автори ни карат да мислим така. Според тази история хората живели през „тъмните векове”, били толкова невежи (или до такава степен заблудени от католическите свещеници), че вярвали, че земята е плоска. В продължение на 1000 г. те живели в състояние на невежа заблуда и ако не била героичната смелост на Христофор Колумб и други изследователи, щели да продължат да живеят по този начин дори и по-дълго. Така новаторството и смелостта на изследователите, мотивирани от икономически цели и съвременно любопитство, най-накрая направили възможно за нас да се освободим от оковите на древната католическа църква.

Откъде идва тази история? През 19 век учените, интересуващи се от ново научно и рационално виждане за света, твърдели, че древните гърци и римляни са знаели, че светът е кръгъл, но това знание е било подтиснато от средновековните църковници. Прокатолическите учени отговорили с аргумента, че средновековните мислители са знаели, че светът е кръгъл. Критиците отхвърляли подобни твърдения. Защо битката се съсредоточила върху този конкретен въпрос? Понеже едно вярване в плоска земя било отъждествявано с доброволно невежество, докато едно разбиране за сферична земя било синоним на модерността. Страната, която човек защитавал, се превръщала в средство да се заклеймят или да се възвеличат древните църковници.

За учени като Уилям Уевел или Джон Драпър католицизмът бил лош (понеже твърдял, че земята е плоска), докато за римокатолиците той бил добър (понеже водел към модерност). Както ще видим нито една от тези крайности не описва истинското положение на нещата.

Това отъждествяване с модерността също така обяснява защо американските историци от 19 век твърдели, че Колумб и ранните търговци доказали, че земята е кръгла и по този начин влезли в модерността – и в Америка. Именно биографията на Колумб, написана от американския автор Уошингтън Ървинг, създателят на „Рип ван Уинкъл” направила популярна тази идея.

Но реалността е по-сложна от всяка от тези истории. Много малко хора през средните векове вярвали, че земята е плоска. Мислителите и от двете страни на въпроса били католици и за тях формата на земята не била свързана с прогресивни или с традиционни виждания. Вярно е, че повечето свещеници били по-загрижени за спасението, отколкото за формата на земята – това все пак била тяхната работа. Но Божиите дела в природата също били важни за тях. Колумб не би могъл да докаже, че светът е кръгъл, понеже този факт вече бил известен. Нито пък той бил модернист-бунтар – той бил добър католик и предприел своето пътуване, вярвайки, че върши Божията воля. През 15 век наистина се случила една трансформация на вижданията за земята, но тя имала повече общо с нейното изобразяване, отколкото с прехода от плоска земя към сфера.

Древните учени развили един много ясен модел на сферични земя и небе. Всички значими гръцки географи, включително Аристотел (384-322 пр. Хр.), Ератостен (3 век пр. Хр.) и Птоломей (2 век) основавали своите географски и астрономически творби върху теорията, че земята е сфера. По подобен начин всички значими римски коментатори, включително Плиний Старши (23-79 сл. Хр.), Помпоний Мела (1 век сл. Хр.) и Макробий (4 век сл. Хр) били съгласни, че земята е кръгла. Тези заключения били отчасти философски, но също така се основавали и на математически и астрономически разсъждения. Най-известно било доказателството на Аристотел за сферичността на земята. То било използвано от множество мислители през средните векове и Ренесанса.