ПЪРВАТА ЧАСТ МОЖЕТЕ ДА СИ ПРИПОМНИТЕ ТУК.

Възмущението като защита

Защитата на лъжеучителите започва с искреното възмущение на техните почитатели. Те обикновено питат: “Как е възможно да говорите така срещу този “Божий човек?”, като под “Божий човек” визират не някой библейски герой, а учителя, когото почитат. Важният въпрос е: Оправдано ли е това възмущение? Дали наистина “нападането” на тази личност или “съдене”, както те го наричат, не е правилно? Има ли действителен повод и той библейски основан ли е? Тук такива човеци пропускат факта, че всяка една личност, която прави себе си публична, е коментирана от обществото. Само онези, които никой не познава, никой не коментира. 

Може би тогава трябва да попитаме защо Мартин Лутер казва, че папа Юлий Втори “има светски ум и разум” (1) или защо обвинява папа Лъв в корупция? (2) Защо не коментира добрите им дела? Но нека да не се сравняваме с Мартин Лутер, защото нашите любими учители са злепоставени, когато някой говори нещо негативно.

 “Защо обаче се коментират негативните страни на дадената личност, а не положителните”? Може би защото зад положителните се крият отрицателни мотиви и те излизат на преден план. Тогава добрите дела, колкото и да са прекрасни, са нищо пред себичните и егоистични мотиви. Ние сме свикнали обаче да гледаме и оценяме външното, сякаш то е приоритет пред вътрешното. Не така обаче постъпваше нашият Господ. Той вижда сърцата на хората и преценява според тях. Разбира се, ние не сме Бог и не можем, но въпреки това си мисля, че не трябва да бъдем и твърде наивни, и да вярваме на всичко, което чуваме. Но изглежда друга е причината, поради която не искаме да се коментират негативните страни на лъжеучителите. Може би, защото сме си създали идеалистичен образ. Или нещо повече, внушен ни е такъв образ. И сега, ние не можем да допуснем никой и нищо да го разруши, защото твърдо сме убедени, че тези хора служат на Бога.

“Ние не трябва да говорим негативно за Божия служител”. Докато такива хора гледат на лъжеучителя като на служител на Бога, за тях е непонятно как може някой да говори против него. Но ако той носи само маската на Божий служител, а всъщност не е такъв, това не е ли едно друго лице, за което те не искат да помислят. Ако за тях е Божий човек, а учението му доказва, че не е, то кое е по-важно? Авторитетът на Библията или на личността? 

ИЗТЪКВАНЕ на добрите му дела като защита

“Но правил е и добри дела”. Той ако не беше направил нито едно добро дело, едва ли някой щеше да го следва. “Давал е пари на вдовици и на сираци”. Добре е направил, но кое го е накарало? “Добър човек е, след като помага на бедните”.

Мисля, че определени човеци са твърде наивни да вярват на всичко, което виждат. А често са и твърде упорити да търсят начини да защитават своите лъжеучители.

Въпросът е: Ако това, което поучават тези учители се разминава с Божието слово, то пак ли са Божии хора? “Нормално е като човеци да имаме различни тълкувания, понеже сме различни”. Това казват защитниците. Но нека открито да кажем, че не можем за всичко да се различаваме. Има основни истини и доктрини, които не могат да бъдат променяни, понеже, ако се променят, то тогава вече се губи пълният облик на истинското християнство.

 Обвинения и осмиване като защита

 “Ти да не си по-добър от този учител или по-праведен”. Другата тактика, която използват защитниците, е да сменят посоката. Докато се коментира конкретния учител, изведнъж отклоняват вниманието от него и насочват диалога в друга посока. Не искат да коментират обвиненията срещу него, защото не могат да го оправдаят,  а ако се опитат да го направят, се страхуват, че ще се провалят. Но понеже искат да “замажат” и замаскират обвиненията срещу него, те стават нападателни. Започват да обвиняват онзи, който е повдигнал въпроса или започнал темата. Те го нападат понякога яростно, защото заблудата в тях е толкова голяма, че не могат да се усетят как подкрепят лъжата и фалша, вместо авторитета на Божието слово.

Друг защитен способ е да започнат да осмиват онзи, който е повдигнал темата. Униживат го с думи, защото искат да подронят твърденията му. Сравняват любимия си учител с него и изказват превъзходствата на своя гуру. Подигравателният елемент също е оръжие в ръцете на защитниците на лъжеучители. Те го използват смело, понеже заблудата в тях ги убеждава, че могат и това е начинът. Ако някой мисли различно спрямо техния учител, то той е в грешка, защото не е разбрал мъдростта му.

Трудностите при общуването със защитниците на лъжеучители

Защо е трудно да се общува с такива човеци? Защото от една страна те не желаят да бъдат напълно честни и открити. Не искат да говорят за нещата така както са, а ги преиначават по свои начин. Прикриват и търсят възможности да не коментират истини и факти, които биха им открили заблудата, в която живеят. Затова търсят изход от диалога, чрез различни странични теми, защото не искат да осъзнаят състоянието, в което се намират.

Презират ли Бога защитниците на лъжеучители? Със сигурност Го презират след като за тях е по-важно да защитат авторитета на своя учител, отколкото авторитета на Писанията. Защото когато Библията ясно заявява, че дадена истина е по определен начин и някой я промени в полуистина, то този човек е измамник. Той използва думите на Бога за своя полза или за да подтикне слушатели си към погибел. В такива моменти обичам да си напомням думите на ап. Павел, който пише: “Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне” (Галатяни 6:7). 

Не е възможно някой да презира Словото Му, като го преиначава и да не получи заслуженото си в един момент. Мисля си, че тези думи трябва да ни подействат отрезвително и да се замислим дали Библията е основният авторитет в живота ни или дадена човешка личност. Христос наш пастир ли е или ние сме избрали човек да заеме тази роля? Като пиша това нямам предвид службата на пастира в църквата, а по-скоро онзи водач, който сме поставили на мястото на Господ Исус и чиито думи имат по-голяма стойност и значение от тези на Бога. Такива човеци се наричат гурута, защото техните последователи следват наставленията им, вместо да се покоряват на Словото. А  защитниците им изглежда несъзнателно развиват зависимост към тях, понеже ежедневно се облъчват от техните послания.

Ние сме отговорни да говорим истината

Всеки истински християнин трябва да знае, че за него е задължително да познава Божието слово и да изявява Неговите истини. Премълчаването на истината не е християнска добродетел. Онези, които прикриват истината, за да защитят нечий авторитет, се явяват като служители на Сатана, защото за тях е по-важно да опазят името на човека, отколкото да почетат Святото Божие Име.

Винаги ще има противници на истината и такива, които ще се опитват да я променят. Това, обаче не трябва да ни подтиска и да се капсуловаме в мълчание, и пасивност. Ние сме отговорни пред Бога да говорим истината, по примера на нашия Господ Исус Христос. Човеците могат да я приемат и да я отхвърлят, но ние трябва да я говорим въпреки всичко.

 Библиография:

 1 Мартин Лутер, Трапезни слова, Изток-Запад, София, 2024 г. 189 стр.

 2 Пак там, 191 стр.