Възраженията срещу Христос никога не са от типа "неверие срещу вяра". Срещу Христос хората не изправят своето неверие в никакъв бог или в нищо, което не е "рационално, видимо и подлежащо на експериментално доказване". Срещу Христос хората изправят своите малки богове, своите лични идоли, на които се покланят и служат в живота си.

Затова истинската среща с Христос е винаги освобождение. От нашата лична религия, от идолите, на които се покланяме и служим, най-често без никога да сме ги избирали и без никога съзнателно да сме ги приемали. Така Христос ни дава истинско осъзнаване – на това какво представлява нашият живот и как е устроен човекът по принцип. '

Ние сме същества, които се покланяме и служим.  Можем да го правим осъзнато, приближавайки се към Някого несъмнено по-голям и напълно достоен за нашето възхищение. А можем да го правим спрямо неща, които дори не осъзнаваме, формиращи нашата вътрешна духовност и мощно влияещи на психиката и поведението ни.

В сърцата ни са се настанили идоли, малки богове, заемащо място, което не им се полага. Видимите идоли на древността и днешните идеологии, които изискват вярност и поклонение, са само проекция на малките богове, живеещи в човешкото сърце. Най-често те са плод на неправилната йерархия на любовта и смисъла в нашия живот.

И как би могло да бъде иначе – ако не познаваме истинската Любов, за която сме създадени и истинският Смисъл от Когото произлиза всичко смислено, как няма да поставим на мястото на Крайното добро неща, които са уместни и смислени само когато са в правилния ред и зависимост?