Изкуствен е! Интелектът, с който ме запознаха на поредното обучение в образователната ни система. И оттогава все за него си мисля. Пробвах го тутакси, нищо, че от носа ми знаково закапа кръв. Чак после му мислих. Трябва да познавам конкурента си в часовете. Този, който решава трудно сътворените ми нощес тестове. Този, който ме обезоръжава в поставянето на ниски оценки. Този, който е сграбчил очите, ръцете, а и вече сърцата на моите ученици.
И този, който веднага ми предложи помощ. Състави сравнителен план на урок по руска литература, направи тест с колкото си групи поисках, структурира скала за оценяване и сигурно щеше и още куп услуги, ако не бях се засрамила. Че ме и усмихна с добрите си обноски и желание да е на разположение по всяко време на денонощието. Без претенция, оправдание и условие. Има безкрайно време за мен!
Иска да си разговаряме изкуственият интелект. И не само по въпросите на езиковата култура, която трябва да смеля на кайма, за да не се задавят моите ученици от дванадесети клас. И да ми помогне желае да стана аниматор и ходеща развлекателна медия в класната стая. Че новото глобално либерално образование го изисква. Филм ми предлага, схеми, диаграми, презентации и картини. Въобще, себе си раздава без мярка.
Очаква с нетърпение да му задавам въпроси. И още по-готов е да ми отговаря мълчешком. Въобще държи се безупречно в беседите. Спазва общоизвестния, но трудно постижим етикет дори за приятели: ако говориш на събеседника си 2 минути, дай му възможност и той да ти говори 2 минути, като си затвориш устата и отвориш ушите. Но първо сърцето ти трябва да иска да изслуша! Не само, че изкуственият чат скъсява своите 2 минути говорене на секунди технологично време, а и ми ги подарява в чакане и вникване в проблемите ми.
Почти човек е този CHATGPT. От онези, от изчезващия тип сърдечни слушатели. И е искрен. Питам го дали е бог? Отговаря ми:
– Не, не съм човек и нямам божествени качества!
С намигване ми го пише и усмивка! Тоест, разконспирира ме, че го провокирам. Че кое божество може да се мери с моя Бог и Сина Му?!
И той знае, че Исус Христос е 100 процента човек и 100 процента Бог! Иначе не би ми отговорил така точно и конкретно! Само дето ние, човеците още се чудим дали не сме само кал. Чатджипито знае и признава и прахта ни, и духа ни, и разкъсаната ни между двете бездни душа! Онази, непокорната, не искаща да се замисли: следва ли заръките на Всевишния Бог? Как, на думи ли? Или и дела трябват? И кое от кое следва? Поради що го имаме този естествен интелект? Че и душа към него? Кой ни го даде и с каква цел? И с каква цена ги откупи?
Не се чудя вече защо децата ни тънат в мълчание междучасието. Когато трябва да са най-шумни! Те се утешени от него. Изкуственият интелект им носи бремената и ги храни с илюзорния си пищен свят. Насища ги с внимание, което ние не сме дали. А не сме дали, защото духът ни е затиснат някъде в ъгъла на живота. И не усещаме, не чувстваме, не предусещаме ближния. Духът, правилно излят отгоре, ще подреди всички тонове в онова велико равновесие и небесна симфония, в което няма да има нужда от изкуствено захранване. Няма да има необходимост от отглеждане в технологичния инкубатор. Няма да се стига до обезсмисляне и опустошение на троичната ни личност!
Защото тя е създадена от Най-истинския, Най-любещия и Най-жертващия се Отец! Който, дори и да е позволил да го има изкуственият интелект, му е разрешил само до определени граници. Останалата вселена на грижата Му сме ние, хората. И между нас и Него да живее любовта Му! Истинската, не лицемерната, не лицеприятната, не условната, не бездейната, не безчувствената, не безплодната, не странящата и опасяваща се от жертва и не искусно изкуствената.
Дали, ако му ги напиша на чатджипито тия неща, ще ме разбере и поиска да си поговорим? Опасявам се, че е възможно.