На годишнината от обесването на Васил Левски, с ученици от 7. клас проведохме едно необикновено интервю. Те задаваха въпросите, а изкуствен интелект отговаряше… в духа на Апостола.
И сякаш за миг времето се сля.
– Как си представяте живота в свободна България?
– В свободна България всеки ще бъде равен пред закона, без тиранство и гнет. Народът сам ще избира управниците си, без султан, без царе, а с чиста и свята република.
Братството между българи, турци, евреи и всички, които живеят на тази земя, ще бъде основата на държавата. Училища ще има за всяко дете, за да расте с ум и разум, а не в невежество. Народът ще работи за себе си, не за чужди господари.
Това е България, за която дадох живота си.
– Какво послание ще оставите за България след 200 години?
– Ако след 200 години България е свободна, силна и честита, знайте, че това не е дар от небето, а плод на делата на вашите деди. Свободата не се дава даром – тя се пази с ум, с труд и с чисто сърце. Не чакайте друг да свърши вашата работа. Не се продавайте за дребни облаги, нито се кланяйте на силните, а следвайте правдата.
Бъдете единни, защото разединението е най-големият враг на народа. И помнете – Отечеството се гради не с думи, а с дела!
– Ако имахте представа какъв е животът в България през 2025 г., щяхте ли да се борите за свободата ѝ?
– Ако България през 2025 г. е свободна по име, но поробена от алчност, безразличие и разединение, то борбата ми не би била напразна, а просто недовършена.
Свободата не е само да няма чужд господар – тя е да няма страх, глад и неправда.
Ако народът се трови с омраза, ако управниците забравят, че са слуги на народа, ако младите бягат, защото не виждат бъдеще, то значи веригите просто са станали невидими.
Щях да се боря пак! Но не само с оръжие – а с ум, с просвещение, със сплотяване на народа. Свободата не се извоюва веднъж – тя трябва да се пази всеки ден!
––––––
Днес Левски говори с нас. Не с нови, измислени думи, а с тези, които са били в ума и сърцето му. Думи, изковани от времето, което го е създало.
Изкуственият интелект не твори от нищото. Той черпи от духа на епохата, от документите, писмата, идеите на онези, които са градили България.
Затова, когато четем тези отговори, не се питаме дали са „истински“. Питаме се дали сме достойни за тях.
Дано сме.
Снимка: СУ "Васил Левски", гр. Карлово