"По-добре са двама, отколкото един."

        Екл.4:9

Човекът не е създаден да бъде сам.

Той се изгражда, благодарение на взаимоотношенията с останалите хора.

Добре е да мислим по-често за това, колко много дължим на хората около нас.

В забързания ден не си даваме сметка за благотворното влияние, което оказват онези, с които живеем или се срещаме. А би трябвало да ги приемаме като подарък от Господа.

Колко много дължим на вярната обич на близки и приятели, които ни приемат независимо от "дефектите" и слабостите, които имаме.

Подадената ръка, окуражителната дума, сърдечният поздрав даже, вливат невидима енергия в нашето тяло и дух. И имаме кураж да продължим.

Истинската съпричастност и помощ получаваме не от добри съвети, а от човека, който ни хваща за ръка, за да сподели с нас както радостта, така и трудността.

Затова по-добре двама в пустинятя, отколкото сам сред оазис.