Ще ми се да обърна внимание, че да забележиш някакви недостойни неща в Израел и у еврейския народ не е велико откритие. В това отношение евреите приличат на всички останали народи – има неща, в които са удивително добри, но нерядко са и изключително отблъскващи.

Това, което обърква принципните хора, е, че не могат да свържат въпросните недостойнства с образа на народ, който има специално място и съдба в Божия план.

В това отношение много полезна е 32 глава на старозаветната книга Второзаконие. Тя представлява една много специална песен. Според сюжета на книгата Бог много държи великият водач Мойсей да научи израилтяните на тази истина, преди да премине във вечността, докато се сбогува с тях. Бог предупреждава израилтяните, че са способни на нечестие и подлост и с това предизвикват Божия гняв и отвращение. (Второзаконие 32:16-25).

И след това идва онзи специален момент, който днешните критици на Израел пропускат. Бог реагира много остро на гнева и коварството на народите срещу Израел. Буквално Бог ревнува за Израел и не допуска народите да се разправят с Израел (от 26 стих нататък).

И тази ревност ескалира до стиховете 40-42:

Защото дигам ръката Си към небето 

И казвам: Заклевам се във вечния Си живот,

Че, ако изостря лъскавия Си меч

 и туря ръката Си на съдба, 

ще въздам на враговете Си, 

и ще сторя възмездие на ненавистниците Си.

Ще упоя стрелите Си с кръв, 

и мечът Ми ще яде меса 

с кръвта на убитите и на пленените, 

начело с вражеските първенци.

Тъй че, нека някак по-полека.

Светът бавно се придвижва към нова фаза на отвращението и ненавистта към Израел. Вероятно  това не е съвсем неоснователно. 

Но ненавистта към Израел е буквално капан, където духовете на времето тикат народите против интереса им, за да попаднат под Божия гняв. 

Внимателно с Израел. Не защото е прекрасен, съвършен и прочие нереалистични представи. А защото има лукавщина в накъсването срещу Израел. И защото Бог "се заклева във вечния Си живот", че няма да остави подлостта срещу Израел невъзмездена.

ПС: Моля да ми спестите поученията, че Бог няма два народа, че няма мир с Бога извън Христос, че Новият завет прави всички намерения за Израел невалидни и ги прехвърля към Църквата.

С някои от тези твърдения съм напълно съгласен, други са частично неверни, трети – твърде повърхностни. Не говорим сега за това. Просто Второзаконие 32 глава е неприложима извън контекста на Израел именно като народ.

А Бог се заклева във вечния Си живот и някак не върви да казваме, че тези думи не са актуални.