Християнският живот не е състезание за Божието благоволение.
Трябва да се научим да приемаме Неговата любов независимо от нашите заслуги.
Ако някога сме получавали неочакван подарък, знаем, че може да изпитаме всички възможни реакции: първоначално изненада, а след това може би отказ. Може дори да искаме да платим за подаръка, което очевидно обезсмисля цялата му стойност.
Любов без условия
В общество, в което всичко има цена, много е трудно да приемем благодатта – незаслужената милост, която Бог ни предлага. Чувстваме, че трябва да заслужим Неговото благоволение.
Като деца сме се опитвали да спечелим одобрението на родителите чрез поведението си. И ако не сме го получавали – особено ако сме мислили, че ни обичат по-малко, когато не им се подчиняваме, сега ни се струва, че е невъзможно да претендираме, че може да се харесаме на самия Бог, без да заслужим.
Нима любовта Му трябва да бъде спечелена чрез правене или от лишаване от определeни неща? Не! Този начин на мислене може да ни подведе в разбирането на Неговата любов.
Той не се пазари с нас. Християнството далеч не е набор от правила, които трябва да спазваме, за да заслужим благосклонност в замяна, а преди всичко е доверие във взаимоотношенията. Нашият Небесен Баща е установил връзка със Своите деца още в най-ранните дни на света, преди те да са успели да направят нещо, с което могат да Го впечатлят.
Можем ли да получим добра оценка за любовта?
Склонни сме да измерваме Божието отношение към нас чрез система от правила и поведение, защото така ни оценяват другите. В училище учителят посочва грешните отговори и казва на ученика: „Следващият път ще трябва да се справиш по-добре“. В много компании преструктурирането слага край на отношенията си със служителите, за които се смята, че не постигат добри резултати.
Целият ни живот е състезание, в което трябва постоянно да се стремим да успеем, за да бъдем приети. Затова, когато идваме при Бога си мислим, че и Той ще ни постави оценка.
Нашият добър Небесен Отец ни дава предупреждения, за да ни защити. Защото знае последствията от нашите действия, подобно на родителите, които поставят изисквания, не за да разочароват децата си, а защото знаят, че пренебрегването им ще има вредни последици за тях.
Когато се питаме как Бог може да ни обича и да ни приема, когато сме направили толкова много грешки, Той отговаря: „Повярвай ми, обичам те“. И когато разберем това, Той ще преобрази и начина, по който се отнасяме с другите. Той ще ни помогне да не им поставяме „оценки“, а да ги приемаме и да се отнасяме към тях с разбиране и любов.
Кратко допълнение: Отговор и решение на всички трудни въпроси в тези разсъждения намираме в краткия отговор на Исус Христос на най-сложния въпрос: „Коя е най-голямата заповед?“
„Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ Матей 22:37.
Evangeliques.info
Превод: п-р Бедрос Алтунян