Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи проявява безумие…. Яростният човек подига препирни, с който скоро не се гневи усмирява крамоли…. Безумният изригва целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява…. Гневлив човек възбужда препирни, и сприхав човек беззаконствува много.                       (Притчи 14:29, 15:18; 29:11,22)

Тези текстове ни дават обширен списък за опасностите от гнева.

Мъдрият човек е търпелив към хората, като вижда смекчаващите обстоятелства и основателните причини за лошото им поведение.

За разлика от него, избухливият човек реагира по-скоро с гняв, отколкото с разбиране, като свежда всичко до опростен черно-бял анализ (Притчи 14:29).

Гневът създава още по-големи конфликти и унищожава доброто, което могат да донесат сътрудничеството и компромисът (15:18). Макар че гневът сам по себе си не е грях, той трябва да бъде краткотраен, насочен изцяло към разрешаването на даден проблем, като накрая води до спокойствие (29:11).

По същия начин Божият гняв е за миг, но благоволението Му продължава цял живот (Псалм 30:5).

Не забравяйте, че неконтролираният гняв е „стимулираща дрога“ за много други грехове (Притчи 29:22). Никоя друга греховна емоция не е довела до толкова много насилие и буквално до толкова много трупове.

Помислете за действията и думите, за които най-много съжалявате. Колко от тях са били извършени от гняв?

Молитва:

Отче, виждал съм взаимоотношения и животи, които гневът е разрушил непоправимо. И все пак отричаният, натрупан гняв може да бъде разрушителен. Изповядвам, че отричам гнева си дори пред себе си. Твоят гняв срещу мен никога не е бил погрешен и въпреки това Ти го отхвърли чрез Господ Исус Христос. Научи ме как да излекувам и моя гняв чрез Исус.

Амин.

Превод: Радостин Марчев