Какво е грях? Защо  Божието слово твърди, че „Всичко, което не става от убеждение, е грях.” (Римляни 14:23)?

Не може ли въпреки колебанието и липсата на убеденост, все пак, да сме постъпили правилно?

Може! Ала какво ни интересува повече – че мъжът ми подарява скъп парфюм, независимо дали не е от гузна съвест (например) или, че ми го подарява от любов? 

Мотивите, разбира се, са винаги много по-важни от самия жест, сам по себе си.

И така, какъв е проблемът в едно, дори и правилно, но неподплатено с увереност действие?

Ами то може да е правилно, но, ако не сме сигурни, то не знаем дали е правилно, не сме убедени напълно поне.

Фактът, че въпреки че не сме твърди в позицията си, но предприемаме действие, показва, че сме компромисни личности

Днес сме постъпили правилно по стечение на обстоятелствата,  но утре ще дойде друга провокация, друг изпит и тогава, щом сме меки, отстъпчиви (в лошия смисъл на думата), можем да предадем човек, кауза, принцип, пак така, поради липса на убеденост и твърдост.

Навикът да действаме без убеждение може да се превърне в характер, нагласа към принципните положения и именно от това се опитва да ни предпази Господ с твърдението, че всичко, което става без убеждение, е грях. Защото по-важни от действията са нагласите, мотивите, характерът.

Бог не иска да свикваме да сме половинчати, колебливи, несигурни, меки. Как се бори един човек за нещо, в което е убеден, което му е важно, скъпо, базисно и как някой, който не е сигурен важно ли му е, ценно ли му е, може ли, не може ли без него? Още повече, когато става дума за най-важното и най-вечното? Можем ли да си позволим несигурност, неопределеност, хладкост?

Photo: GoodSalt